1 ^(A)Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.

^2 (B)Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!

^3 (C)Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?

⁴ Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.

⁵ Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.

⁶ Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.

^7 (D)Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.

^8 (E)За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

⁹ Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.

¹⁰ Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.

¹¹ Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.

¹² Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;

¹³ и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.

¹⁴ Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁵ Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.

^16 (F)Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.

^17 (G)И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;

¹⁸ защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.