Еклисиаст 6
Bulgarian Bible
6 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
2 Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
3 Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
4 Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;
5 При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.
6 Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?
7 Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
9 По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.
10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т.е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.
11 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?
12 Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?
Еклисиаст 6
Библия, синодално издание
6 Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците:
2 (A)Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг!
3 Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него,
4 защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак.
5 То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи.
6 А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място?
7 (B)Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.
8 А какво предимство има умният пред глупавия, какво – сиромахът, който знае да ходи пред живите?
9 По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.
10 (C)Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е – човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.
11 Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?
12 (D)Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
