Деяния 22
Библия, синодално издание
22 Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.
2 А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:
3 (A)аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.
4 (B)Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,
5 както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.
6 (C)Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.
7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?
8 Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш.
9 Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.
10 Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.
11 И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.
12 А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,
13 дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.
14 (D)А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,
15 защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.
16 И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.
17 А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се
18 (E)и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
19 Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
20 (F)и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.
21 (G)И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко – при езичниците.
22 До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!
23 И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,
24 хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.
25 Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?
26 Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.
27 Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.
28 А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.
29 И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.
30 На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.
ΠΡΑΞΕΙΣ ΤΩΝ ΑΠΟΣΤΟΛΩΝ 22
1881 Westcott-Hort New Testament
22 ανδρες αδελφοι και πατερες ακουσατε μου της προς υμας νυνι απολογιας
2 ακουσαντες δε οτι τη εβραιδι διαλεκτω προσεφωνει αυτοις μαλλον παρεσχον ησυχιαν και φησιν
3 εγω ειμι ανηρ ιουδαιος γεγεννημενος εν ταρσω της κιλικιας ανατεθραμμενος δε εν τη πολει ταυτη παρα τους ποδας γαμαλιηλ πεπαιδευμενος κατα ακριβειαν του πατρωου νομου ζηλωτης υπαρχων του θεου καθως παντες υμεις εστε σημερον
4 ος ταυτην την οδον εδιωξα αχρι θανατου δεσμευων και παραδιδους εις φυλακας ανδρας τε και γυναικας
5 ως και ο αρχιερευς μαρτυρει μοι και παν το πρεσβυτεριον παρ ων και επιστολας δεξαμενος προς τους αδελφους εις δαμασκον επορευομην αξων και τους εκεισε οντας δεδεμενους εις ιερουσαλημ ινα τιμωρηθωσιν
6 εγενετο δε μοι πορευομενω και εγγιζοντι τη δαμασκω περι μεσημβριαν εξαιφνης εκ του ουρανου περιαστραψαι φως ικανον περι εμε
7 επεσα τε εις το εδαφος και ηκουσα φωνης λεγουσης μοι σαουλ σαουλ τι με διωκεις
8 εγω δε απεκριθην τις ει κυριε ειπεν τε προς εμε εγω ειμι ιησους ο ναζωραιος ον συ διωκεις
9 οι δε συν εμοι οντες το μεν φως εθεασαντο την δε φωνην ουκ ηκουσαν του λαλουντος μοι
10 ειπον δε τι ποιησω κυριε ο δε κυριος ειπεν προς με αναστας πορευου εις δαμασκον κακει σοι λαληθησεται περι παντων ων τετακται σοι ποιησαι
11 ως δε ουκ ενεβλεπον απο της δοξης του φωτος εκεινου χειραγωγουμενος υπο των συνοντων μοι ηλθον εις δαμασκον
12 ανανιας δε τις ανηρ ευλαβης κατα τον νομον μαρτυρουμενος υπο παντων των κατοικουντων ιουδαιων
13 ελθων προς εμε και επιστας ειπεν μοι σαουλ αδελφε αναβλεψον καγω αυτη τη ωρα ανεβλεψα εις αυτον
14 ο δε ειπεν ο θεος των πατερων ημων προεχειρισατο σε γνωναι το θελημα αυτου και ιδειν τον δικαιον και ακουσαι φωνην εκ του στοματος αυτου
15 οτι εση μαρτυς αυτω προς παντας ανθρωπους ων εωρακας και ηκουσας
16 και νυν τι μελλεις αναστας βαπτισαι και απολουσαι τας αμαρτιας σου επικαλεσαμενος το ονομα αυτου
17 εγενετο δε μοι υποστρεψαντι εις ιερουσαλημ και προσευχομενου μου εν τω ιερω γενεσθαι με εν εκστασει
18 και ιδειν αυτον λεγοντα μοι σπευσον και εξελθε εν ταχει εξ ιερουσαλημ διοτι ου παραδεξονται σου μαρτυριαν περι εμου
19 καγω ειπον κυριε αυτοι επιστανται οτι εγω ημην φυλακιζων και δερων κατα τας συναγωγας τους πιστευοντας επι σε
20 και οτε εξεχυννετο το αιμα στεφανου του μαρτυρος σου και αυτος ημην εφεστως και συνευδοκων και φυλασσων τα ιματια των αναιρουντων αυτον
21 και ειπεν προς με πορευου οτι εγω εις εθνη μακραν εξαποστελω σε
22 ηκουον δε αυτου αχρι τουτου του λογου και επηραν την φωνην αυτων λεγοντες αιρε απο της γης τον τοιουτον ου γαρ καθηκεν αυτον ζην
23 κραυγαζοντων τε αυτων και ριπτουντων τα ιματια και κονιορτον βαλλοντων εις τον αερα
24 εκελευσεν ο χιλιαρχος εισαγεσθαι αυτον εις την παρεμβολην ειπας μαστιξιν ανεταζεσθαι αυτον ινα επιγνω δι ην αιτιαν ουτως επεφωνουν αυτω
25 ως δε προετειναν αυτον τοις ιμασιν ειπεν προς τον εστωτα εκατονταρχον ο παυλος ει ανθρωπον ρωμαιον και ακατακριτον εξεστιν υμιν μαστιζειν
26 ακουσας δε ο εκατονταρχης προσελθων τω χιλιαρχω απηγγειλεν λεγων τι μελλεις ποιειν ο γαρ ανθρωπος ουτος ρωμαιος εστιν
27 προσελθων δε ο χιλιαρχος ειπεν αυτω λεγε μοι συ ρωμαιος ει ο δε εφη ναι
28 απεκριθη δε ο χιλιαρχος εγω πολλου κεφαλαιου την πολιτειαν ταυτην εκτησαμην ο δε παυλος εφη εγω δε και γεγεννημαι
29 ευθεως ουν απεστησαν απ αυτου οι μελλοντες αυτον ανεταζειν και ο χιλιαρχος δε εφοβηθη επιγνους οτι ρωμαιος εστιν και οτι αυτον ην δεδεκως
30 τη δε επαυριον βουλομενος γνωναι το ασφαλες το τι κατηγορειται υπο των ιουδαιων ελυσεν αυτον και εκελευσεν συνελθειν τους αρχιερεις και παν το συνεδριον και καταγαγων τον παυλον εστησεν εις αυτους
Деяния 22
1940 Bulgarian Bible
22 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.
2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):
3 Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;
4 и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;
5 както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат.
6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.
7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш.
8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.
9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.
10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.
11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск.
12 И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,
13 дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него.
14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;
15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.
16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,
18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.
19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;
20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.
21 Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.
22 До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.
23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,
24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.
25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?
26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.
27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.
28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>.
29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
30 На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com