Add parallel Print Page Options

21 А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;

и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.

След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.

(A)И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим.

(B)А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме.

И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.

А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.

(C)А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него.

(D)Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.

10 (E)Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав,

11 (F)и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически.

12 Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.

13 (G)Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса.

14 (H)А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!

15 След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим.

16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме.

17 Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост.

18 На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери.

19 И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба.

20 (I)А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона.

21 А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите.

22 И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.

23 Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк.

24 (J)Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона.

25 (K)А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство.

26 Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос.

27 А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него,

28 (L)викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място.

29 Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма.

30 (M)Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени.

31 И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил;

32 а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;

33 (N)тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил?

34 От народа едни крещяха едно, други – друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана.

35 А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа;

36 защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го!

37 Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки?

38 (O)та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници!

39 (P)А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа.

40 А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше:

21 Като се разделихме от тях и отплавахме, дойдохме право на Кос, а на следния ден на Родос, и оттам на Патара.

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павла да не стъпва в Ерусалим.

И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, гдето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от седмината <дякони> и останахме у него.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що каза Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

13 Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

15 И след тия дни приготвихме се <за път> и възлязохме в Ерусалим.

16 С нас дойдоха и <някои> от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

18 И на следния ден Павел влезе с нас при Якова, гдето присъствуваха всичките презвитери.

19 И като ги поздрави, разказа <им> едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия <закон>, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат <старите> обреди.

22 И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24 вземи ги, и извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и <така> всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от <ядене> идоложертвено, кръв, удавено, <тоже> и от блудство.

26 Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден, като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, <определени> за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

29 (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

33 Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

34 А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

35 А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,

36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>

37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

38 Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:

21 Като се разделихме от тях и отплувахме, дойдохме право на Кос, а на утрешния ден на Родос, и оттам на Патара.

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

И когато Кипър се показа, оставихме го отляво, плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше кораба да се разтовари.

О И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, почна да им говори на еврейски, казвайки:_ И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всичките с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и, коленичили на брега, помолихме се.

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

И ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

А на утрешния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филипа, който бе един от Седмината дякони и останахме у него.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 И след като бяхме преседяли там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза нозете и ръцете, и рече: Ето що казва Светия Дух, Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

13 Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете та ми съкрушавате сърцето? защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим, за името на Господа Исуса.

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: да бъде Господнята воля.

15 И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.

16 С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария, и ни водеха при някого си Мнасона, Кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

18 И на утрешния ден Павел влезе с нас при Якова, дето присъствуваха всичките презвитери.

19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21 А за тебе са уведомени, че ти си бил учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

22 И тъй, какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24 земи ги, извърши очищението си заедно с тях, и иждиви за тях за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истинна това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.

26 Тогаз Павел взе мъжете; и на утрешния ден, като извърши очищението заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

27 И когато седемте дена бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него, и викаха:

28 О, Израиляни, помагайте! Това е човекът, който на всякъде учи всичките против народа ни, против закона, и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

29 (Защото преди това бяха видели с него в града Ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен;

32 и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

33 Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

34 А между навалицата едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

35 А като стигна до стъпалата, войниците го дигнаха и носеха поради насилието на навалицата;

36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

37 И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да ти кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

38 Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.