Деяния 2
Библия, синодално издание
2 (A)Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.
2 (B)И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха.
3 И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
4 (C)И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.
5 А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
6 Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.
7 И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци?
8 А как слушаме всички своя си роден говор?
9 Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия,
10 на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити[a],
11 критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
12 Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?
13 А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.
14 Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми:
15 тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня;
16 но това е реченото чрез пророк Иоиля:
17 (D)„и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;
18 и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.
19 И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек.
20 Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.
21 (E)И тогава всеки, който, призове името Господне, ще се спаси“.
22 Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете,
23 Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;
24 (F)но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
25 Защото Давид казва за Него: „винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя.
26 Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда.
27 Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.
28 (G)Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си“.
29 (H)Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.
30 (I)А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му,
31 (J)предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.
32 (K)Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.
33 (L)И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.
34 (M)Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
35 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
36 (N)И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.
37 Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?
38 А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
39 (O)Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
40 И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.
41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души.
42 И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.
43 Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим.
44 (P)А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо;
45 продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата.
46 (Q)И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,
47 (R)като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.
Footnotes
- 2:10 Езичници, приели иудейска вяра.
Деяния 2
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Идването на Святия Дух
2 Когато дойде денят на Петдесятница, те всички бяха събрани заедно на едно място. 2 Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. 3 Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях. 4 Те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят на различни езици, както Духът им даде сила да говорят.
5 В Ерусалим живееха набожни юдеи от всеки народ по света. 6 Когато този звук се разнесе, се събра тълпа. Хората бяха озадачени, тъй като всеки чуваше апостолите да говорят на неговия роден език. 7 Поразени и недоумяващи, те се питаха един друг: „Нали всички тези хора, които говорят, са галилейци? 8 Тогава как става така, че всеки от нас ги чува да говорят на неговия роден език? 9 Сред нас има хора от Партия, Мидия и Елам, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт и Азия, 10 Фригия, Памфилия, Египет, Ливийските области близо до Киринея, посетители от Рим, 11 юдеи по рождение и прозелити, критяни и араби. Тези хора тук разказват за чудните Божии дела и всеки от нас чува това на своя роден език!“ 12 Изумени и озадачени, те се питаха един друг: „Какво ли значи това?“ 13 А други се присмиваха на апостолите и казваха: „Напили са се със сладко вино.“
Петър говори на множеството
14 Тогава Петър се изправи с останалите единадесет апостола и високо заговори на множеството: „Братя юдеи и всички вие, които живеете в Ерусалим! Нека ви обясня какво означава това. Слушайте ме внимателно. 15 Тези хора не са пияни, както си мислите — та сега е само девет часа сутринта! 16 Това, което днес виждате, е предсказаното от пророк Йоил:
17 „Бог казва:
В последните дни ще излея
Духа си върху всеки човек.
Синовете и дъщерите ви ще пророкуват
и младежите ви ще имат видения,
а старците ви ще сънуват особени сънища.
18 Да, в онези дни ще излея Духа си
върху хората, които ми служат —
мъже и жени, и те ще пророкуват.
19 Ще извърша чудеса горе в небето
и знамения долу на земята.
Ще има кръв, огън и облаци от дим.
20 Слънцето ще потъмнее,
а луната ще стане кървавочервена,
преди да настъпи великият и славен Господен Ден.
21 Тогава всеки, който призове името на Господа,
ще бъде спасен.“(A)
22 Израелтяни, чуйте тези думи: чрез Исус от Назарет Бог извърши пред вас могъщи чудеса и знамения и с това ви засвидетелства, че Исус е човекът, избран от него. Вие самите знаете това. 23 Този човек ви беше предаден според Божия установен план и предварително знание. С помощта на беззаконници вие го убихте, като го приковахте на кръст. 24 Но Бог го възкреси и го избави от смъртта, защото тя не можеше да има власт над него. 25 Давид говори за Исус:
„Винаги виждах Господа пред себе си.
Той е от дясната ми страна,
за да ме закриля.
26 Затова сърцето ми е радостно
и езикът ми ликува.
Да, дори тялото ми ще живее с надежда,
27 защото няма да изоставиш
душата ми в света на мъртвите
и няма да позволиш Святият ти
да изтлее в гроба.
28 Ти ми разкри пътищата на живота.
Твоето присъствие ще ме изпълва с радост.“(B)
29 Братя, за нашия праотец Давид с увереност мога да ви кажа, че той умря и беше погребан, и гробницата му и до днес е при нас. 30 Но той беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му обеща да възкачи един от неговите потомци на престола му.[a] 31 Предвиждайки какво ще се случи, Давид говореше за възкресението на Месията, когато каза:
„Той не бе изоставен
в света на мъртвите,
нито тялото му изтля в гроба.“(C)
32 Бог възкреси този Исус и всички ние сме свидетели на това. 33 След като беше издигнат отдясно на Бога, Исус получи от Отца обещания Свят Дух, а после изля това, което вие виждате и чувате. 34 Защото не Давид беше възнесен в небесата. Самият той казва:
„Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
35 докато подчиня твоите врагове на властта ти.[b]“(D)
36 Нека цял Израел знае със сигурност, че този Исус, когото вие разпънахте на кръст, Бог направи и Господ, и Месия.“
37 Това, което чуха, жегна сърцата им и те попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“
38 Петър им каза: „Покайте се! Всеки един от вас трябва да се кръсти в името на Исус Христос, за да му се простят греховете, и ще получите дара на Святия Дух. 39 Защото обещанието е за вас, за децата ви и за всички, които са далеч — всички, които Господ, нашият Бог, призове при себе си.“
40 И с много други думи той ги предупреждаваше и умоляваше: „Спасете се от това извратено поколение!“ 41 Онези, които приеха посланието му, се кръстиха и в този ден към вярващите се присъединиха около три хиляди души.
Животът на вярващите
42 Вярващите постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляб[c] и в молитвите. 43 Страхопочитание изпълни всеки, защото апостолите извършиха многобройни чудеса и знамения. 44 Всички вярващи живееха заедно и споделяха помежду си всичко, което имаха. 45 Продаваха земите и вещите си и разпределяха парите на всеки според нуждите му. 46 Срещаха се в храма всеки ден, обединени от общата цел; разчупваха хляб по домовете си и ядяха заедно с весели и искрени сърца; 47 възхваляваха Бога и се радваха на одобрението на хората. И всеки ден Господ добавяше към тях онези, които се спасяваха.
Footnotes
- Деяния 2:30 Вж. 2 Царе 7:12-13; Пс. 132:11.
- Деяния 2:35 докато … властта ти Букв.: „докато направя враговете ти столче за краката ти“.
- Деяния 2:42 разчупване на хляб Споменава се още в стих 46. Може да означава или обикновено ядене, или приемане на Господната вечеря, която Исус завещава на последователите си да извършват, за да го помнят. Вж. Лк. 22:14-20.
Деяния 2
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Светият Дух слиза върху апостолите
2 (A)А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, 2 внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. 4 (B)Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят.
5 А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. 6 Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. 7 Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? 8 Как тъй всеки от нас слуша родния си език? 9 Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, 10 на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, 11 критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ 12 Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ 13 А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“
Проповед на апостол Петър
14 Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: 15 тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта, 16 но се случи реченото чрез пророк Йоил:
17 (C)‘И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът[a]; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; 18 и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват. 19 (D)Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. 20 (E)Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. 21 (F)И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси’.
22 Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея[b], засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете, 23 (G)този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте. 24 (H)Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. 25 (I)Защото Давид казва за Него: ‘Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая. 26 Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда. 27 (J)Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление. 28 Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.’
29 Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес. 30 (K)А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос[c] и да Го постави на престола му, 31 (L)предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление. 32 (M)Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. 33 (N)И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате. 34 (O)Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: ‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, 35 (P)докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’ 36 И тъй, нека целият дом на Израил[d] твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“
37 (Q)Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ 38 А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. 39 (R)Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ 40 (S)И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ 41 (T)(U)И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.
Животът в първата християнска община
42 Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. 43 (V)(W)Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. 44 А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, 45 (X)продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. 46 И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, 47 като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата[e] такива, които се спасяваха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.