Второзаконие 3
Библия, синодално издание
3 (A)И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан, и излезе на бой срещу нас васанският цар Ог с целия си народ, при Едрея.
2 (B)И рече ми Господ: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръката ти него и целия му народ и цялата му земя, и ти ще сториш с него тъй, както стори с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.
3 (C)И Господ, Бог наш, предаде в ръцете ни и Ога, царя васански, и целия му народ; и разбихме го, тъй че от него не остана никой жив.
4 Тогава превзехме всичките му градове, та не остана град, който да не бяхме превзели от тях: шейсет града, цялата област Аргов, царството на Ога васански.
5 Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, порти и заворници, освен твърде многото неукрепени градове.
6 (D)И ние ги предадохме на заклятие, както сторихме със Сихона, царя есевонски, като предадохме на заклятие всеки град с мъжете, жените и децата;
7 (E)а всичкия добитък и плячките от градовете разграбихме.
8 (F)И тогава превзехме от ръцете на двамата аморейски царе земята отсам Иордан, от поток Арнон до планина Ермон, –
9 (G)сидонци казват на Ермон Сирион, а аморейци го наричат Сенир, –
10 всички градове на равнината, цял Галаад и цял Васан до Салха и Едрея, градове от царството на Ога васански;
11 (H)защото само васанск ият цар Ог оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк – четири лакти, мъжки лакти.
12 (I)Тогава превзехме тая земя, като почнеш от Ароир, който е при поток Арнон; а половината от планина Галаад с градовете ѝ предадох на Рувимовото и Гадовото колена;
13 остатъкът пък от Галаад и цял Васан, царството на Ога, предадох на половината Манасиево коляно, цялата област Аргов, с цял Васан. (Тя се нарича земя на рефаими.)
14 (J)Иаир, Манасиев син, превзе цялата област Аргов до пределите Гесурски и Маахски, и нарече Васан, по своето име, Иаирови селища, както и доднес;
15 (K)на Махира дадох Галаад;
16 (L)а на коляното Рувимово и Гадово дадох от Галаад до поток Арнон, земята между потока и предела, до поток Иавок, предела на Амоновите синове,
17 (M)тъй също равнината и Иордан, който е и предел, от Кинерет до морето на равнината, Солено море, при полите на планина Фасга към изток.
18 (N)Тогава ви дадох и заповед, думайки: Господ, Бог ваш, ви даде да владеете тая земя; всички способни за война, след като се въоръжите, вървете пред братята си, Израилевите синове;
19 (O)само жените ви, децата ви и добитъкът ви (понеже зная, че имате много добитък), нека останат в градовете ви, които съм ви дал,
20 докле Господ (Бог) не даде покой на вашите братя, както на вас, и докле и те не наследят земята, която Господ, Бог ваш, им дава отвъд Иордан; тогава завърнете се всякой в своето наследие, което съм ви дал.
21 (P)А на Иисуса заповядах в онова време, думайки: очите ти видяха всичко, което Господ, Бог ваш, стори с тия двама царе; същото ще стори Господ и с всички царства, през които ще минаваш;
22 (Q)не бойте се от тях, защото Господ, Бог ваш, Сам се сражава за вас.
23 И молих се Господу в онова време, думайки:
24 (R)Владико Господи, Ти почна да показваш на Твоя раб величието Си (и силата Си) и крепката Си ръка (и високата мишца); та има ли някой бог на небето, или на земята, който би могъл да прави такива дела, като Твоите, и с такава мощ, като Твоята?
25 (S)Дай ми да мина и да видя оная хубава земя отвъд Иордан и оная прекрасна планинска страна и Ливан.
26 (T)Но Господ ми беше гневен заради вас и ме не послуша, и ми рече Господ: стига, занапред да ми не говориш вече за това;
27 (U)възлез навръх Фасга и дигни очи към морето и към север, към юг и към изток, погледни с очи, защото няма да преминеш този Иордан;
28 (V)и дай на Иисуса наставление, подкрепи го и го утвърди: защото той ще предвожда тоя народ и той ще им подели на дялове земята (цяла), на която ти ще по-гледнеш.
29 И спряхме се в долината срещу Бет-Фегор.
Второзаконие 3
Bulgarian Bible
3 Тогава възвихме та отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
2 А Господ ми рече: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, всичките му люде и земята му; ще му направиш както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
3 И така, Господ нашият Бог предаде в ръката ни и васанския цар Ог и всичките му люде; и поразихме го така, че не му оставихме никого да оцелее.
4 В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който не превзехме от тях; шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ога във Васан.
5 Всичките тия градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; и освен тях имаше твърде много неукрепени градове.
6 Тях изтребихме, както сторихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.
7 А всичкия добитък и користите на градовете разграбихме за себе си.
8 Така, в онова време, взехме от ръцете на двамата аморейски царе земята, която оттатък* Иордан, от потока Арнон до планината Ермон;
9 (Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците го наричат Санир);
10 всичките градове на поляната, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога във Васан,
11 (Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя, и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж.)
12 И дадох на рувимците и на гадците земята, който превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон и половината от планинските страни на Галаад с градовете му;
13 а остатъка на Галаад и целия Васан, царството на Ога, дадох на половината от манасиевото племе, цялата Арговска област, с целия Васан, който се нарича земя на исполините.
14 Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците, и нарече земите по свое име Васан-авот-яир, както се наричат и до днес.
15 А на Махира дадох Галаад.
16 Но на рувимците и на гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока, за граница, и до потока Явок, границата на амонците,
17 и полето, и Иордан, който им е граница от Хинерот до морето в полето, то ест , Соленото море, под Асдот-фасга на изток.
18 В онова време ви заповядах, казвайки: Господ вашият Бог ви даде тая земя да я притежавате; затова всички вие храбри мъже минете въоръжени пред братята си израилтяните.
19 Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,
20 догде Господ успокои братята ви както е успокоил и вас, и превземат и те земята, която Господ нашият Бог ще им даде оттатък* Иордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.
21 В онова време заръчах на Исуса, като му казах: Очите ти видяха всичко що стори Господ вашият Бог на тия двама царе; така ще направи Господ и на всичките царства, към които преминаваш.
22 Да се не боите от тях; защото Господ вашият Бог, Той воюва за вас.
23 В онова време се молих Господу, казвайки:
24 Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой и тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела?
25 Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък* Иордан, оная добра планинска страна и Ливан.
26 Но Господ понеже бе се разгневил на мене поради вас, не ме послуша; и Господ ми рече: Стига ти; да Ми не продумаш вече за това.
27 Възкачи се на върха на Фасга, и дигни очи към запад и север, към юг и изток, та гледай земята с очите си; защото няма да преминеш тоя Иордан.
28 И заръчай на Исуса, насърчи го и укрепи го; защото той ще мине пред тия люде, и той ще им раздели за наследство земята, който ще видиш.
29 И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.
Deuteronomy 3
The Voice
3 Moses: Then we left those conquered regions and continued up the road toward Bashan. Og, the king of Bashan, came out with his whole army to fight against us at Edrei. 2 But the Eternal reassured me, “Don’t be afraid of him! I’m going to defeat him and his whole army for you, and I’ll give you his land. You’ll do the same thing to him that you did to Sihon, king of the Amorites, who ruled in Heshbon.” 3 The Eternal, our True God, defeated Og, king of Bashan, for us. We destroyed his whole army—there were no survivors left to fight for him. 4-5 We captured all 60 of his large cities and their surrounding villages at that time; there wasn’t a single one we didn’t take from them in the whole region of Argob (which was the kingdom of Og in Bashan) in spite of their strong defenses: high walls, fortified gates, and strong bars latching the gates’ doors, but we took them all, and a large number of villages. 6 We killed all the men, women, and children in each one of them, just as we had done to Sihon, king of Heshbon. 7 We kept only the cattle and the loot from the cities as our plunder.
8 This is how at that time we conquered the whole land east of the Jordan River. We captured it all from those two ruling Amorite kings, everything from the Arnon Valley all the way up to Mount Hermon:[a] 10 all the cities of the plateau, all of Gilead, and all of Bashan, right out to the cities of Salecah and Edrei (which were in King Og’s Bashan). 12a From then on, all of that land belonged to us.
9 The Sidonians in the north call Mount Hermon “Sirion,” and the Amorites call it “Senir.” 11 King Og of Bashan was the last of the giant Rephaim. He had a bed made of iron; it was over thirteen feet long and six feet wide! You can still see it in the city of Rabbah in Ammon.
Moses: 12b To the children of Reuben and Gad, I gave the kingdom of Sihon, the area north of Aroer on the edge of the Arnon Valley, including half the Gilead highlands and all the cities there. 13 I gave the kingdom of Og to half of Joseph’s descendants in the tribe of Manasseh who settled east of the Jordan, including the rest of Gilead, the region of Argob, and Bashan.
All of Bashan is known as the “land of the Rephaim” because of the size of King Og and his ancestors. 14 Jair, a leader of Manasseh, conquered the outlying areas in the whole region of Argob, as far as the border of the Geshurites and Maacathites. He named them after himself, so that portion of Bashan is now known as Havvoth-jair, which means “the villages of Jair.”
Moses: 15 I gave the city of Gilead to Machir, another leader of Manasseh, because he conquered it. 16 And I gave the children of Reuben and Gad the land from Gilead south to the middle of the Arnon Valley, north to the Jabbok River, east to the border with Ammon; 17 and west to the Jordan River Valley, from the Sea of Galilee[b] down to the Dead Sea,[c] beneath where Mount Pisgah rises to the east. 18 Do you remember what I commanded you at the time? I told the tribes of Reuben, Gad, and Manasseh, “The Eternal your God has given you this land, and now it belongs to you. I want all of your warriors to cross the Jordan, fully armed, ahead of your fellow Israelites. 19 Only your wives and children and cattle (I know you have a lot of cattle thanks to the plunder you earned) will stay behind in the cities I’ve given you. 20 When the Eternal your God has given the rest of the Israelites the land that will belong to them on the other side of the Jordan, when they are living in peace just as you are now, then each of you can come back here and live on your own land which I’ve given you.”
21 I told Joshua, “You’ve seen with your own eyes everything the Eternal your God has done to these two kings. He will do the same thing to the kingdoms you’re now going into. 22 Don’t be afraid of them—any of you! The Eternal your God will do the fighting for you.”
The conquered Ammonite land on the eastern side is given to Reuben, Gad, and half of Manasseh. But this allocation does not occur until these tribes help their brothers conquer the land on the western side of the Jordan.
Moses: 23 Then I pleaded again and again with the Eternal on my own behalf. 24 “Eternal Lord, You’ve only just begun to show me, Your servant, how very great and powerful You are. What other god in heaven or on earth can do the great and powerful things You do? 25 Please let me cross the Jordan and see that good land and those beautiful highlands and Lebanon.” 26 But the Eternal was angry with me because of you, and He wouldn’t listen to me.
The Lord answers so many of Moses’ other prayers, so why can’t forgiveness and pardon be extended to Moses now? Why is this man of God banned from entering the promised land? At a time when the people need water in the desert (Numbers 20:2–13), even though in their lack of faith they complain bitterly, the Lord mercifully decides to provide water for them. He chooses to give them a miracle through Moses, who is supposed to command a rock (only verbally) to bring forth water. But Moses is enraged with the people. First he castigates them for being “rebels” and then strikes the rock twice with his staff. This act of disobedience will keep Moses from entering the promised land, and in this case, no appeal is possible.
Moses: The Eternal said to me, “That’s enough! Don’t ever bring this up to Me again! 27 You can go up to the top of Mount Pisgah and look to the west and north and south and east to see the land from there. Take a good look, because you’re not going to cross the Jordan River. 28 So instruct Joshua, and strengthen and encourage him, because he’s the one who will lead the people into the land you see and make it their territory. He will conquer it for them.” 29 And that’s why we’ve stayed here in this valley by Beth-peor at the foot of Mount Pisgah.
Footnotes
- Verses 9-12 have been rearranged to assist in the comprehension of the passage.
- 3:17 Hebrew, Chinnereth
- 3:17 Literally, Sea of Salt
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.
The Voice Bible Copyright © 2012 Thomas Nelson, Inc. The Voice™ translation © 2012 Ecclesia Bible Society All rights reserved.