Add parallel Print Page Options

29 (A)Езекия се възцари на двайсет и пет години, и царува в Иерусалим двайсет и девет години; майка му се казваше Авия, Захариева дъщеря.

(B)Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо както правеше отец му Давид.

(C)Още в първата година на царуването си, в първия месец, той отвори вратата на дома Господен и ги поднови,

и заповяда на свещениците и левитите да дойдат, събра ги на източната стъгда

(D)и им каза: послушайте ме, левити! Сега се осветете, осветете и дома на Господа, Бога на отците ви, и изхвърлете нечистотата от светилището.

(E)Защото бащите ни постъпваха беззаконно и вършеха, каквото беше неугодно пред очите на Господа, нашия Бог, оставиха Го, отвърнаха лицето си от Господнето жилище и обърнаха гръб,

(F)затвориха вратата на притвора, угасиха светилниците, не палеха кадиво и не възнасяха всесъжения в светилището на Бога Израилев.

(G)И гневът на Господа биде върху Иудея и върху Иерусалим, и Той ги предаде на позор, на опустошение и на присмех, както виждате с очите си.

И ето, бащите ни паднаха от меч, а синовете ни, и дъщерите ни, и жените ни затова са в плен (в чужда земя) досега.

10 Сега имам на сърце да сключа завет с Господа, Бога Израилев, та да отвърне от нас пламъка на гнева Си.

11 (H)Деца мои! Не бивайте нехайни, защото Господ ви избра да предстоите пред лицето Му, да Му служите и да Му бъдете служители и да кадите.

12 (I)Тогава станаха левитите: Махат, син Амасаев, и Иоел, син Азариев, – от синовете Каатови; и от синовете Мерариеви: Кис, син Авдиев, и Азария, син Иехалелов; и от племето Гирсоново: Иоах, син на Зима, и Еден, син Иоахов;

13 и от синовете Елицафанови: Шимри и Иеиел; и от синовете Асафови: Захария и Матания;

14 и от синовете Еманови: Иехиел и Шимей; и от синовете Идитунови: Шемаия и Узиел.

15 (J)Те събраха братята си, осветиха се и отидоха по заповед на царя да очистят дома Господен, според словото Господне.

16 И влязоха свещениците вътре в дома Господен, за да го очистят, и всичко нечисто, каквото намериха в храма Господен, изнесоха на двора на дома Господен, а левитите взеха това да го изнесат навън към поток Кедрон.

17 (K)И наченаха да осветяват на първия ден от първия месец, и на осмия ден от същия месец влязоха в притвора Господен; освещаваха дома Господен осем дена, и на шестнайсетия ден от първия месец свършиха.

18 Тогава дойдоха в дома при цар Езекия и казаха: очистихме дома Господен и жертвеника за всесъжения, и всичките му съдове, и трапезата за хлябовете на предложението, и всичките ѝ съдове;

19 (L)и всички съдове, които бе захвърлил цар Ахаз през царуването си, в своето беззаконие, приготвихме и осветихме, и ето, те са пред Господния жертвеник.

20 Сутринта рано цар Езекия стана, събра градските началници и отиде в дома Господен.

21 (M)И докараха седем телци, седем овена, седем агнета и седем козела – да ги принесат в жертва за грях, за царството, за светилището и за Иудея; и заповяда на свещениците, синове Ааронови, да принесат всесъжение върху Господния жертвеник.

22 (N)Па заклаха телците, и свещениците взеха кръв и поръсиха жертвеника; заклаха овните и поръсиха с кръв жертвеника; заклаха агнетата и поръсиха с кръв жертвеника.

23 (O)Докараха и козлите за грях пред царя и събранието, и те възложиха върху тях ръцете си.

24 Свещениците ги заклаха и очистиха с кръвта им жертвеника, за да се загладят греховете на цял Израил, защото царят бе заповядал да се принесе всесъжение и жертва за грях за цял Израил.

25 (P)И постави левити в дома Господен с кимвали, псалтири и гусли, според наредбите на Давида и Гада, ясновидеца царски, и на пророк Натана, понеже тоя устав беше даден от Господа чрез пророците Му.

26 (Q)И застанаха левитите с Давидовите свирала и свещениците с тръби.

27 Тогава Езекия заповяда да принесат всесъжение върху жертвеника. И когато се начена всесъжението, начена се пение Господу при звука на тръбите и свиралата на Давида, цар Израилев.

28 (R)И цялото събрание се молеше, певците пееха и тръбите тръбяха, докле се свърши всесъжението.

29 А като се свърши всесъжението, царят и всички, които бяха при него, се наведоха и се поклониха.

30 Цар Езекия и князете казаха на левитите да славят Господа с думите на Давида и ясновидеца Асафа; и те славеха с радост и се навеждаха и се покланяха.

31 (S)Продължи Езекия и каза: сега вие се посветихте Господу: пристъпяйте и принасяйте жертви и благодарствени приноси в дома Господен. И цялото събрание заподнася жертви и благодарствени приноси, а комуто сърцето беше разположено – всесъжения.

32 А броят на всесъженията, които събранието докара, беше: седемдесет вола, сто овена, двеста агнета – всичко това за всесъжение Господу.

33 Други свещени жертви имаше: шестстотин глави едър добитък и три хиляди дребен добитък.

34 (T)Но свещениците бяха малко и не можеха да одират кожите от всички всесъжения, и им помагаха братята им левити, докле се свърши работата и докле се осветиха другите свещеници, защото левитите бяха по-внимателни в освещението си, нежели свещениците.

35 (U)А при това имаше много всесъжения с тлъстини от мирните жертви и с възлияния при всесъжението. Тъй биде възстановена службата в дома Господен.

36 И радваше се Езекия и целият народ, задето Бог тъй разположи народа, понеже това стана неочаквано.

Hiskia öppnar templet igen

29 Hiskia var tjugofem år gammal när han blev kung över Juda, och han regerade i tjugonio år i Jerusalem. Hans mor hette Abia och var Sakarjas dotter.

Hans regeringstid var god i Herrens ögon, precis som hans förfader Davids hade varit.

I första månaden av Hiskias första regeringsår öppnade han på nytt dörrarna till templet och reparerade dem.

4-5 Han kallade sedan samman prästerna och leviterna till ett möte på den öppna platsen öster om templet och talade till dem:Lyssna till mig, alla leviter! Helga er och helga det tempel som är byggt åt Herren, era förfäders Gud. Rensa ut allt orent ur det!

Våra förfäder har nämligen begått en svår synd inför Herren, vår Gud, då de övergav Herren och hans tempel och vände det ryggen.

De stängde dörrarna, släckte ljusstakarna, försummade att tända rökelse och att bära fram brännoffer.

Därför har Herrens vrede kommit över Juda och Jerusalem. Han har låtit oss bli avskydda och föraktade.

Våra föräldrar har dödats i krig, och våra söner, döttrar och hustrur är i fångenskap på grund av allt detta.

10 Nu vill jag att vi ska förnya förbundet med Herren, Israels Gud, så att hans vrede viker från oss.

11 Mina barn, missköt inte era uppgifter längre, för Herren har utsett er till att vara inför honom, att tjäna honom och tända rökelse åt honom!

12-14 Många leviter lyssnade till hans vädjan och började arbeta, bland dem Mahat, Amasais son, och Joel, Asarjas son från Kehats släkt, Kis, Abdis son, och Asarja, Jehallelels son från Meraris släkt, Joa, Simmas son, och Eden, Joas son från Gersons släkt, Simri och Jeguel från Elisafans släkt, Sakarja och Mattanja från Asafs släkt, Jehuel och Simei från Hemans släkt och Semaja och Ussiel från Jedutuns släkt.

15 Alla dessa samlade nu sina bröder och renade sig och började rensa upp i templet, som kungen på Herrens vägnar hade befallt dem.

16 Prästerna renade templets inre och bar ut allt orent till förgården, och sedan vidare till bäcken Kidron.

17 Allt detta hade börjat den första dagen i månaden, och efter åtta dagar hade de hunnit fram till ingången. Sedan tog det ytterligare åtta dagar att göra i ordning templets inre. Hela arbetet tog alltså sexton dagar.

18 Sedan gick de till palatset och rapporterade för kung Hiskia: Nu har vi rensat hela templet och brännofferaltaret med alla dess tillbehör och även bordet för skådebröden och dess tillbehör.

19 Dessutom har vi hämtat tillbaka och helgat alla de föremål som kung Ahas tog bort när han stängde templet. De finns nu vid Herrens altare.

20 Tidigt nästa morgon gick kung Hiskia till templet tillsammans med stadens ämbetsmän.

21 De tog sju unga tjurar, sju baggar, sju lamm av hankön och sju bockar som ett syndoffer för folket och templet.Hiskia gav prästerna, Arons söner, order om att offra allt detta på Herrens altare.

22 De slaktade tjurarna, och prästerna tog blodet och stänkte det på altaret. Sedan slaktade de baggarna och stänkte deras blod på altaret, och på samma sätt gjorde de med lammen.

23 Bockarna till syndoffret fördes därefter fram inför kungen och hans ämbetsmän, som alla lade sina händer på dem.

24 Prästerna slaktade djuren och göt ut ett syndoffer av djurens blod på altaret till försoning för hela Israel, precis som kungen uttryckligen hade befallt.

25-26 Hiskia organiserade leviterna i templet och försåg dem med cymbaler, lyror och harpor. Detta var i överensstämmelse med Davids och profeterna Gads och Natans föreskrifter, som de fått från Herren. Leviterna stod beredda med sina instrument och prästerna med trumpeter.

27 När Hiskia gav order om att brännoffret skulle läggas på altaret, började lovsången ackompanjerad av alla instrument.

28 Under hela ceremonin tillbad alla Herren, sångarna sjöng och trumpetarna spelade.

29 Efter offret böjde sig kungen och hans medhjälpare i tillbedjan inför Herren.

30 Kung Hiskia uppmanade leviterna att prisa Herren med några av Davids och profeten Asafs psalmer. De tillbad, sjöng och prisade Herren under stor glädje.

31 Reningsceremonin är över. För nu fram era slaktoffer och lovoffer, sa Hiskia.Folk från alla delar av landet bar då fram sina slaktoffer och lovoffer, och de som av hjärtat ville det bar också fram brännoffer.

32-33 Sammanlagt var det 70 tjurar, 100 baggar och 200 lamm till brännoffren. Allt som allt offrades 600 tjurar och 3.000 får och getter.

34 Men det fanns inte tillräckligt många präster för beredningen av brännoffren, så deras bröder leviterna hjälpte dem tills fler präster hunnit rena sig för tjänst, för leviterna hade varit ivrigare än prästerna att förbereda sig.

35 Det fanns ett överflöd av brännoffer och vanliga drickoffer och många tackoffer.På detta sätt blev templet återupprättat, så att man kunde offra där.

36 Hiskia och allt folket var lyckliga över att Gud så snabbt hade hjälpt dem med allt detta.

29 Езекия беше двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид.

В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи.

И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и рече им:

Слушайте ме, левити, осветете се сега, осветете и храма на Господа Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от светото място.

Защото бащите ни са отстъпили, сторили са зло пред Господа нашия Бог, оставили са Го и са отвърнали лицата си от Господното обиталище, и са обърнали гръб;

те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили темян нито пренасяли всеизгаряния в светото място на Израилевия Бог.

Затова гняв от Господа е бил върху Юда и Ерусалим, и Той ги предаде да бъдат тласкани, и да бъдат <предмет> на учудване и на съскане, както виждате с очите си.

Защото, ето, бащите ни са паднали от нож, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са поради това в плен.

10 Сега, прочее, имам сърдечно желание да направим завет с Господа Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв.

11 Чада мои, не бивайте сега небрежни; защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.

12 Тогава станаха левитите: Маат Амасаевият син и Иоил Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци, Кис Авдиевият син и Азария Ялелеиловият син; от Герсоновците, Иоах Земовият син и Еден Иоаховият син;

13 от Елисафановите потомци, Симрий и Еиил; от Асафовите потомци, Захария и Матания;

14 от Емановите потомци, Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци, Семаия и Озиил;

15 и те, като събраха братята си та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господното слово, да очистят Господния дом.

16 Свещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичката нечистота, която намериха в Господния храм; а левитите взеха та я изнесоха вън в потока Кедрон.

17 На първия ден от първия месец почнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния трем; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

18 Тогава влязоха в <двореца> при цар Езекия и рекоха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и трапезата за присътствените хлябове с всичките й прибори;

19 при това, приготвихме и осветихме всичките вещи, които цар Ахаз, в царуването си, оскверни когато отстъпи: и ето ги пред Господния олтар.

20 Тогава цар Езекия стана рано, и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом.

21 И докараха седем юнеца, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар.

22 И тъй, те заклаха юнците, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара, заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; тоже и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара.

23 Сетне преведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях;

24 тогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда, щото всеизгарянето и приноса за грях <да станат> за целия Израил.

25 И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири и с арфи, според заповедта на Давида и на царевия гледач Гад и на пророк Натана; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му.

26 И левитите стояха с Давидовите <музикални> инструменти, а свещениците с тръбите.

27 Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато почна всеизгарянето, почна и пеенето Господу с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давида.

28 А цялото събрание се кланяше, и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато докле се извърши всеизгарянето.

29 И като свършиха принасянето царят и всички, които присъствуваха с него, коленичиха и се поклониха.

30 Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давида и на гледача Асаф. И те пееха с веселие; и наведоха се та се поклониха.

31 След това, Езекия проговаряйки, каза: Сега, като сте се осветили Господу, пристъпете та принесете жертви и благодарителни приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарителни приноси; и всеки, който имаше сърдечно съизволение, <принесе> и всеизгаряне.

32 И числото на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет юнеца, сто овена и двеста агнета; всички тия бяха за всеизгаряния Господу;

33 а посветените <животни> бяха шестстотин говеда и три хиляди овце.

34 Свещениците, обаче, бяха малцина, и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова, братята им, левитите им, помогнаха докле се свърши работата и докле се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна правота да се освещават отколкото свещениците.

35 А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом.

36 И Езекия и всичките люде се радваха за гдето Бог беше предразположил людете; понеже това нещо стана ненадейно.

29 Езекия беше двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид.

В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратата на Господния дом и ги поправи.

И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и рече им:

Слушайте ме, левити, осветете се сега, осветете и храма на Господа Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от светото място.

Защото бащите ни са отстъпили, сторили са зло пред Господа нашия Бог, оставили са Го и са отвърнали лицата си от Господното обиталище, и са обърнали гръб;

те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили темян нито пренасяли всеизгаряния в светото място на Израилевия Бог.

Затова гняв от Господа е бил върху Юда и Ерусалим, и Той ги предаде да бъдат тласкани, и да бъдат предмет на учудване и на съскане, както виждате с очите си.

Защото, ето, бащите ни са паднали от нож, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са поради това в плен.

10 Сега, прочее, имам сърдечно желание да направим завет с Господа Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв.

11 Чада мои, не бивайте сега небрежни; защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да му служите, да сте пред Него, да му служите, да сте Му служители и да кадите.

12 Тогава станаха левитите: Маат Амасаевият син и Иоил Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци, Кис Авдиевият син и Азария Ялелеиловият син; от Герсоновците, Иоах Земовият син и Един Иоаховият син;

13 от Елисафановите потомци, Симрий и Еиил; от Асафовите потомци, Захария и Матания;

14 от Емановите потомци, Ехиил и Семей; а от Едутуновие потомци, Семаия и Озиил;

15 и те, като събраха братята си та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господното слово, да очистят Господния дом.

16 Свещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дим всичката нечистота, която намериха в Господния храм; а левитите взеха та я изнесоха вън в потока Кедрон.

17 На първия ден от първия месец почнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния трем; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

18 Тогава влязоха в двореца при цар Езекия и рекоха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгарянето с всичките му прибори и трапезата за присъствените хлябове с всичките й прибори;

19 при това, приготвихме и осветихме всичките вещи, които цар Ахаз, в царуването си, оскверни когато отстъпи: и ето ги пред Господния олтар.

20 Тогава цар Езекия стана рано, и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом.

21 И докараха седем юнеца, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар.

22 И тъй, те заклаха юнците, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара, заклаха и овните и попръскаха кравта им по олтара; тоже и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара.

23 Сетне преведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях;

24 тогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда, щото всеизгарянето и приноса за грях да станат за целия Израил.

25 И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири и с арфи, според заповедта на Давида и на царевия гледач Гад и на пророк Натана; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му.

26 И левитите стояха с Давидовите музикални инструменти, а свещениците с тръбите.

27 Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато почна всеизгарянето, почна и пеенето Господу с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давида.

28 А цялото събрание се кланяше, и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато докле се извърши всеизгарянето.

29 И като свършиха принасянето царят и всички, които присъствуваха с него, коленичиха и се поклониха.

30 Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давида и на гледача Асаф. И те пееха с веселие; и наведоха се та се поклониха.

31 След това, Езекия проговаряйки, каза: Сега, като сте се осветили Господу, пристъпете та принесете жертви и благодарителни приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарителни приноси; и всеки, който имаше сърдечно съизволение, принесе и всеизгаряне.

32 И числото на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет юнеца, сто овена и двеста агнета; всички тия бяха за всеизгаряния Господу;

33 а посветените животни бяха шестстотин говеда и три хиляди овце.

34 Свещениците, обаче, бяха малцина, и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова, братята им, левитите им, помогнаха докле се свърши работата и докле се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна правота да се освещават отколкото свещениците.

35 А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с всеизгарянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом.

36 И Езекия и всичките люде се радваха за гдето Бог беше предразположил людете; понеже това нещо стана ненадейно.