Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
46 (A)И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
50 (B)и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;
51 (C)Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;
52 (D)свали силни от престоли и въздигна смирени;
53 (E)гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;
54 (F)взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –
55 (G)както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
18 И отиде цар Давид, застана пред лицето на Господа, и каза: кой съм аз, Господи (мой), Господи, и що е домът ми, та толкова ме възвеличи!
23 (A)И кой е подобен на Твоя народ Израиля, едничък на земята народ, за който е идвал Бог да Си го придобие за народ, да прослави името Си и да извърши велико и страшно пред Твоя народ, който Си Ти придоби от египтяни, като прогони народите и боговете им?
24 (B)И Ти утвърди за Себе Си Твоя народ Израиля като Свой собствен народ довека, и Ти, Господи, стана негов Бог.
25 И сега, Господи Боже, утвърди довека думата, която си изрекъл за Твоя раб и за дома му, и изпълни, каквото си изрекъл.
26 И да се възвеличи името Ти довека, та да казват: Господ Саваот е Бог над Израиля. И домът на Твоя раб Давида да бъде твърд пред Твоето лице.
27 (C)Понеже Ти, Господи Саваоте, Боже Израилев, откри на Твоя раб, думайки: „ще ти въздигна дом“, Твоят раб приготви сърцето си да Ти се моли с тая молитва.
28 (D)И тъй, Господи мой, Господи! Ти си Бог, и Твоите думи са неизменни, и Ти възвести на Твоя раб такова добро.
29 (E)И сега почни и благослови дома на Твоя раб, та той да бъде вечно пред Твоето лице, защото Ти, Господи мой, Господи, си възвестил това, и с Твоя благословия домът на Твоя раб ще стане благословен (за да бъде пред Тебе) довека.
6 (A)Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.
7 (B)Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.
8 (C)И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: „в тебе ще бъдат благославяни всички народи“.
9 И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,
10 (D)а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: „проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона“.
11 (E)А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“.
12 (F)А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“.
13 (G)Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“),
14 (H)та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.