Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
5 (A)Велик е Господ наш, и велика е силата Му, и разумът Му – неизмерим.
6 (B)Господ въздига смирени, а нечестиви унижава доземи.
7 Пейте поред славословие Господу: пейте с гусли на нашия Бог.
8 (C)Той покрива небето с облаци, приготвя за земята дъжд, прави да расте по планините трева (и злак човеку за полза);
9 (D)дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него.
10 Не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи;
6 (A)Тогава тя се дигна със снахите си и се върна от Моавските поля, понеже бе чула в Моавските поля, че Бог посетил Своя народ и му дал хляб.
7 И тя тръгна от онова място, дето живееше, и двете ѝ снахи с нея. Когато вървяха по пътя, връщайки се в Иудейската земя,
8 (B)Ноемин каза на двете си снахи: идете, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви стори милост, според както сте постъпвали с покойните и с мене!
9 (C)Да ви даде Господ да намерите прибежище всяка в къщата на своя мъж! И ги целуна. Но те викнаха, та заплакаха
10 и казаха: не, ние ще се върнем с тебе при твоя народ.
11 А Ноемин рече: върнете се, дъщери мои; защо ще дойдете с мене? Нима имам още в утробата си синове, които да ви станат мъже?
12 върнете се, дъщери мои, идете си, защото аз съм вече стара и не мога да се омъжа; та и да кажех: „имам още надежда“, и дори тая нощ да бих се омъжила и сетне да бих родила синове,
13 ще можете ли чака, докле пораснат? Можете ли се удържа да се не омъжите? Не, дъщери мои, много ми е жално за вас, защото ръката Господня ме порази.
14 Те викнаха и пак заплакаха. И Орфа се прости със свекърва си (и се върна при народа си), а Рут остана с нея.
15 Ноемин рече (на Рут): ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.
16 (D)Но Рут отговори: не ме принуждавай да те оставя и да се отделя от тебе; но където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог;
17 (E)и дето умреш ти, там и аз ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе.
18 Ноемин, като видя, че тя твърдо е решена да отиде с нея, престана да я придумва.
3 (A)Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум,
2 за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли;
3 (B)най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти
4 (C)и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението.
5 (D)Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово,
6 (E)поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина.
7 (F)А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци.
8 (G)Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден.
9 (H)Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние.
10 (I)И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.