Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.
1-2 (A)Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
3 Боже мой! викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира.
4 Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
5 (B)На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
6 (C)към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
7 Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
8 (D)Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
9 (E)„Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“.
10 (F)Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
11 Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
12 Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
13 (G)Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
14 разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
15 Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
16 (H)Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
17 (I)Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
18 (J)Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
19 (K)делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
21 избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа;
22 спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
23 (L)Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
24 Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
25 (M)защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
26 (N)За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
27 (O)Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
28 (P)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
29 (Q)защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
30 (R)Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
31 (S)Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
32 ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.
24 (A)Ето, Господ опустошава земята и я прави безплодна; изменя вида ѝ и разпръсва живеещите по нея.
2 (B)И каквото бъде с народа, също – и със свещеника; каквото – със слугата, също – и с господаря му; каквото – със слугинята, също – и с господарката ѝ; каквото – с купувача, също – и с продавача; каквото – с оногова, който взема назаем, също – и с оногова, който дава назаем; каквото – с оногова, който дава с лихва, също – и с оногова, който дава лихва.
3 Земята е опустошена докрай и е съвсем разграбена, защото Господ изрече това слово.
4 Тъгува, унила е земята; отпаднала, унила е вселената; отпаднали са ония, които се издигаха над народа на земята.
5 (C)И земята е осквернена под жителите си, защото те престъпиха законите, измениха устава, нарушиха вечния завет.
6 (D)Затова проклятие пояжда земята, и жителите ѝ търпят наказание; затова са изгорени обитателите земни, и малко люде останаха.
7 Плаче сокът гроздов; боледува лозата; въздишат всички, които са се от сърце веселили.
8 (E)Престана веселбата с тъпани; замлъкна шумът на веселящи се; утихнаха звуковете на гусли;
9 не пият вече вино с песни; горчив е сикерът за ония, които го пият.
10 Разрушен е запустелият град; всички къщи са затворени, не може да се влезе.
11 Плачат за вино по улиците; помрачи се всяка радост; изгонена е всяка веселба от земята.
12 В града остана една пустош, и портите се разпаднаха.
13 (F)А посред земята, между народите, ще бъде същото, което бива, кога маслини стръсват, при баберки след гроздобер.
14 (G)Те ще дигнат гласа си, ще възтържествуват във величието на Господа, гръмко ще възклицават от морето.
15 И тъй, славете Господа на изток, по островите морски – името на Господа, Бога Израилев.
16 От края на земята слушаме песен: „слава на Праведния!“ И казах аз: горко ми! горко ми! тежко ми! злодеи злодействуват, и злодейски злодействуват злодеи.
4 (A)И тъй, братя, молим и ви увещаваме в Христа Иисуса, щото вие, след като научихте от нас, как трябва да постъпвате и да угаждате Богу, както и постъпвате, повече да преуспявате в това;
2 защото знаете, какви заповеди ви дадохме от Господа Иисуса.
3 (B)Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство,
4 (C)всеки от вас да умее да запазва своя съсъд в светост и чест,
5 а не в похотна страст, както и езичниците, незнаещи Бога,
6 (D)и да не престъпничи и измамва в това нещо брата си; защото Господ отмъщава за всичко това, както и попреди ви говорихме и свидетелствувахме.
7 (E)Защото Бог не ни призва към нечистота, но към светост.
8 (F)И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас.
9 (G)А за братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бога да обичате един другиго,
10 защото тъй и постъпвате с всички братя по цяла Македония. И молим ви, братя, още повече да преуспявате,
11 (H)и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме,
12 (I)за да се държите благоприлично към външните и да нямате нужда от никого.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.