Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане.

124 ^(A)Който се надява Господу, е като планина Сион, – няма да се помръдне: той пребъдва вечно.

² Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.

^3 (B)Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.

^4 (C)Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.

^5 (D)А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!

8 ^(A)И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.

^2 (B)И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.

³ А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

^4 (C)И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.

⁵ Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.

⁶ След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,

⁷ и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.

⁸ После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;

⁹ но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.

¹⁰ И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.

¹¹ Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.

¹² Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.

¹³ В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.

¹⁴ А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.

¹⁵ И рече (Господ) Бог на Ноя:

¹⁶ излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;

^17 (D)изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът – птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.

¹⁸ Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;

¹⁹ всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.

6 Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не.

^2 (A)Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?

^3 (B)Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?

^4 (C)И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.

^5 (D)Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,

^6 (E)като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;

^7 (F)защото, който е умрял, той се е освободил от грях.

^8 (G)Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,

^9 (H)знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.

^10 (I)Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.

^11 (J)Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.