Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане.

129 ^(A)От дън душа викам към Тебе, Господи.

^2 (B)Господи, чуй гласа ми. Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми.

^3 (C)Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи?

^4 (D)Но в Тебе е прошката, нека благоговеят пред Тебе.

⁵ Надявам се на Господа, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам.

^6 (E)Душата ми ожида Господа повече, отколкото стража – утрото, много повече, отколкото стража – утрото.

⁷ Нека се уповава Израил на Господа, защото у Господа е милостта, и пълно е у Него избавлението,

^8 (F)и Той ще избави Израиля от всичките му беззакония.

50 ^(A)Слово, което Господ изрече чрез пророк Иеремия за Вавилон и за Халдейската земя:

^2 (B)явете и разгласете между народите, дигнете знаме, обявете, не скривайте, думайте: Вавилон е превзет, Вил е посрамен, Меродах е съкрушен, истуканите му са посрамени, идолите му са съборени.

^3 (C)Защото откъм север се подигна върху него народ, който ще направи земята му пустиня, и никой не ще живее там, – и човек, и добитък, всички ще се вдигнат и ще си отидат.

^4 (D)В ония дни и в онова време, казва Господ, ще дойдат Израилевите синове, те и Иудините синове заедно, ще ходят, ще плачат и ще потърсят своя Господ Бог;

⁵ ще питат за пътя към Сион и, обърнати с лице към него, ще думат: идете и се присъединете към Господа с вечен съюз, който не ще се забрави.

^6 (E)Моят народ беше като загинали овци; пастирите им ги отвърнаха от пътя, разгониха ги по планини; скитаха се те от планина на хълм, забравиха леглото си.

⁷ Всички, които ги намираха, ги изяждаха, и притеснителите им казваха: „ние не сме виновни, защото те съгрешиха пред Господа, пред жилището на правдата, и пред Господа, надеждата на отците им“.

^17 (A)Израил е пръснато стадо; лъвове го разгониха; първом го гризеше асирийският цар, а отпосле Навуходоносор, вавилонски цар, и костите му строши.

^18 (B)Затова тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще посетя вавилонския цар и земята му, както посетих асирийския цар;

^19 (C)и ще върна Израиля на неговото пасбище, и ще пасе по Кармил и по Васан, и душата му ще се насища на Ефремова планина и в Галаад.

^20 (D)В ония дни и в онова време, казва Господ, ще търсят неправдата Израилева, и не ще я има, и – греховете на Иуда, и не ще се намерят; защото ще опростя ония, които оставя живи.

^39 (A)И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.

^40 (B)А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.

⁴¹ И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,

⁴² като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.

⁴³ И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.

⁴⁴ И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.

⁴⁵ Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;

⁴⁶ и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.