Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
(Давидов.)
137 (A)Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[a], (задето послуша всички думи на устата ми;)
2 (B)покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.
3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.
4 (C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,
5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.
6 (D)Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.
7 (E)Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.
8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
5 (A)Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
2 (B)нашето наследство у чужди премина, нашите къщи – у другоплеменници;
3 останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
4 (C)Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
5 Бият ни по врата, работим – и отдих за нас няма.
6 Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 (D)Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
8 (E)Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота – пред меч в пустинята.
10 (F)Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
11 (G)Жени безчестят на Сион, девици – в градовете иудейски.
12 (H)Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
15 (I)Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга.
16 (J)Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
17 (K)От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
19 (L)Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
20 (M)Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
21 (N)Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?
12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;
13 и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
14 И рече ѝ Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха товаучениците Му.
20 Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.
21 И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.
22 Иисус им отговори и рече:
23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.
24 (A)Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.