Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

(Хвалебна песен Давилова.)

94 ^(A)Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни;

² да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,

^3 (B)защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.

^4 (C)В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;

⁵ Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.

^6 (D)Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;

^7 (E)защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас:

⁸ „не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,

^9 (F)дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.

^10 (G)Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,

^11 (H)и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище.“

14 Слово Господне, което биде към Иеремия по случай на суша.

^2 (A)Плаче Иуда, портите му се събориха, почерняха на земята, и писък се дигна в Иерусалим.

^3 (B)Велможи пращат слугите си за вода; те отиват при кладенците и не намират вода; връщат се с празни съдове; посрамени и смутени, те покриват главите си.

^4 (C)Понеже почвата се е напукала от бездъждие на земята, то и земеделците са смутени и покриват главите си.

⁵ Дори и кошутата ражда в полето и оставя малките си, защото няма трева.

^6 (D)И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева.

^7 (E)Макар нашите беззакония да свидетелствуват против нас, но Ти, Господи, върши с нас заради Твоето име; голямо е нашето отстъпничество, съгрешихме пред Тебе.

^8 (F)Надеждо на Израиля, негов Спасител в скръбно време! Защо си като чужд в тая земя, като пътник, отбил се да пренощува?

^9 (G)Защо си като слисан човек, като юнак, който няма сила да спаси. И при все туй Ти, Господи, си посред нас, и Твоето име е призовано върху ни; не ни оставяй.

^10 (H)Тъй говори Господ към тоя народ: задето обичат да се скитат, не спират нозете си, Господ не благоволи към тях, спомня си сега беззаконията им и наказва греховете им.

^17 (A)И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ.

¹⁸ Излизам на полето, – и ето, убити с меч; влизам в града, – и ето, умиращи от глад; дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята.

^19 (B)Нима Ти съвсем отхвърли Иуда? Нима на душа Ти омръзна Сион? Защо ни тъй порази, че не можем да се изцерим? Чакаме мир – и няма нищо добро; чакаме време за изцеление – и ето, ужаси.

^20 (C)Съзнаваме, Господи, нечестието си, беззаконието на нашите бащи, че съгрешихме пред Тебе.

^21 (D)Не ни отхвърляй заради Твоето име; не унизявай престола на Твоята слава; спомни си, не разваляй Твоя завет с нас.

^22 (E)Има ли между суетните езически богове, които да произвеждат дъжд? или може ли небето от само себе си да дава проливен дъжд? не си ли Ти това, Господи, Боже наш? Тебе се надяваме ние, защото Ти твориш всичко това.

^31 (A)И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;

^32 (B)но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.

³³ Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!

^54 (A)Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.

⁵⁵ Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.

⁵⁶ Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.

⁵⁷ Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.

⁵⁸ След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.

⁵⁹ А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.

⁶⁰ Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.

^61 (B)Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶² И като излезе вън, горко плака.