Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
На планината Хорив
19 (A)Ахаав съобщи на Езавел всичко, което беше направил Илия, и как беше избил с меч всички пророци.
2 (B)Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете – да! – и повече да прибавят, ако утре около този час не постъпя с твоя живот, както с живота на всекиго от тях.
3 А като чу това[a], Илия стана и отиде да спасява живота си. И като дойде във Вирсавее Юдов, остави слугата си там.
4 (C)А той самият отиде на еднодневен път в пустинята и спря, и седна под една хвойна. И поиска за себе си да умре, като каза: Стига сега, Господи. Вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.
5 Тогава легна и заспа под хвойната. По-късно ангел се допря до него и му каза: Стани, яж.
6 Илия погледна и видя, че до главата му имаше пита, печена на жарава, и стомна с вода. И Илия яде, пи и пак легна.
7 А ангелът Господен дойде втори път и се допря до него, като му каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб.
8 (A)И той стана, яде и пи, и със силата от онова ястие пътува̀ четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
9 Там влезе в една пещера, където се засели. Тогава Господнето слово дойде към него и му каза: Какво правиш тук, Илия?
10 (B)А той отговори: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на Силите; защото израилтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
11 (C)Тогава Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението.
12 А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас.
13 (D)Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, към него дойде глас, който каза: Какво правиш тук, Илия?
14 (E)А той отвърна: Аз съм бил много ревнив за Господа, Бога на силите; защото израилтяните изоставиха завета Ти, събориха жертвениците Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
15 (F)Но Господ му каза: Иди, върни се по пътя през пустинята в Дамаск и когато пристигнеш, помажи Азаил за цар над Сирия;
Печал и утеха за благочестивия
42 За първия певец. Поучение за Кореевите синове[a].
Както еленът пъхти за водните потоци,
така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 (A)Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;
кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 (B)Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем,
като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
4 (C)Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това –
как отивах с множеството
и завеждах шествието в Божия дом
с глас на радост и на хваление,
с множеството, което празнуваше.
5 (D)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя
за помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;
затова си спомням за Теб от земята на Йордан
и на планините Ермон, от гората Мисар.
7 (E)Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади;
всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;
8 (F)но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си
и нощем песента Му ще бъде с мен
и молитвата към Бога на живота ми.
9 (G)Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 (H)Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват
и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?
11 (I)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
Молитва за защита
43 (A)Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ!
Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
2 (B)Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
3 (C)Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят.
Да ме заведат на Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.
4 Тогава ще вляза при Божия олтар,
при Бога – моята превъзходна радост;
и с арфа ще славословя Теб, о Боже, Боже мой.
5 (D)Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
23 А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.
24 (A)Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра.
25 Но след идването на вярата не сме вече под ръководството на детеводител.
26 (B)Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос.
27 (C)Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.
28 (D)Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.
29 (E)И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
Излекуването на обладания от бесове
26 (A)И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.
28 Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.
29 Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците.
30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31 (B)И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната.
32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.
33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата.
35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха.
36 А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен[a] обладаният от бесове.
37 (C)И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в лодката и се завърна.
38 (D)А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите:
39 Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.