Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;
3 (A)извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;
4 (B)и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.
5 (C)Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
6 Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
7 (D)Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите[a]; всесъжение и жертва за грях не поиска.
8 (E)Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
9 (F)желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.
10 (G)Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.
11 (H)Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.
12 Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,
13 (I)защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
14 (J)Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
15 (K)Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
16 (L)Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“
17 Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
18 (M)Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!
32 (A)Когато тия трима мъже престанаха да отговарят на Иова, защото той беше прав пред очите си,
2 (B)разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога;
3 а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова.
4 Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него.
5 А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали.
6 (C)И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение.
7 (D)Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост.
8 (E)Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява,
9 (F)Не само многодетните са мъдри, нито само старците разбират правда.
10 Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение.
11 Ето, чаках вашите думи, вслушвах се в разсъжденията ви, докле намисляхте какво да кажете.
12 Внимателно ви гледах, и ето, никой от вас не изобличава Иова и не отговаря на думите му.
13 Недейте казва: ние намерихме мъдрост: Бог ще го опровергае, а не човек.
14 Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи.
15 Уплашиха се, не отговарят вече; престанаха да говорят.
16 И както аз чаках, а те не говорят, спряха се и не отговарят вече,
17 тъй и аз ще отговоря от моя страна, ще кажа мнението си и аз.
18 (G)Защото съм пълен с речи, и духът в мен ме дави.
19 Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове.
20 Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря.
21 (H)Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская,
22 защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.
19 Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.
20 Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му
21 и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
22 Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;
23 и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
24 и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
25 (A)Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
26 па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
27 А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
28 защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
29 (B)Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
30 А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
31 Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.