Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли;
3 (A)извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми;
4 (B)и вложи в устата ми нова песен хвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, ще се побоят и ще се уповават на Господа.
5 (C)Блажен човек, който възлага надеждата си на Господа и се не обръща към горделивите и към ония, които се отбиват към лъжата!
6 Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.
7 (D)Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите[a]; всесъжение и жертва за грях не поиска.
8 (E)Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
9 (F)желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.
10 (G)Възвестявах Твоята правда във великото събрание; не забранявах на устата си: Ти знаеш това, Господи.
11 (H)Твоята правда не скривах в сърцето си, възвестявах Твоята вярност и спасението от Тебе, и не затаявах Твоята милост и Твоята истина пред великото събрание.
12 Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно,
13 (I)защото злини безбройни са ме окръжили; постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; моето сърце ме остави.
14 (J)Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай ми на помощ.
15 (K)Да потънат в стид и срам всички, които искат гибелта на душата ми! Да бъдат върнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло.
16 (L)Да се смутят от своя срам ония, които ми говорят: „добре, добре!“
17 Да се радват и да се веселят чрез Тебе всички, които Те търсят, и ония, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: велик е Господ!
18 (M)Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си помощ моя и избавител мой; Боже мой, не закъснявай!
12 Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?
13 Не знае човек цената ѝ, и тя не се намира по земята на живите.
14 Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.
15 (A)Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;
16 (B)тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;
17 не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.
18 А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.
19 С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.
20 Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?
21 Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.
22 Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.
23 (C)Бог знае пътя ѝ, и Той познава мястото ѝ.
24 Защото Той гледа докрайземя и вижда под цялото небе.
25 Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,
26 (D)когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,
27 тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита
28 (E)и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.
29 И продължи Иов възвишената си реч и каза:
2 о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
3 (F)когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;
4 както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
5 когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
6 когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
7 Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, –
8 младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
9 князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
10 гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
8 Когато сне седмия печат, настана тишина на небето, около половина час.
2 (A)И видях седемте Ангели, които стояха пред Бога, и дадоха им се седем тръби.
3 (B)Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и застана пред жертвеника; и му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола.
4 (C)Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога.
5 (D)Ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от жертвеника и я хвърли на земята; тогава се появиха гласове, гръмотевици, светкавици и трус.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.