Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
1 (A)Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.
2 (A)Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа.
2 И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
3 (B)И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.
4 Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;
5 (C)но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови?
6 И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.
7 (D)Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме.
8 И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).
9 (E)И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри![a]
10 (F)Но той ѝ рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си.
Псалом Давидов. (Преди помазването.)
26 (A)Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?
2 Ако ме нападат злодейци, противници и враговете ми, за да изядат плътта ми, те сами ще се спънат и паднат.
3 (B)И полк да се опълчи против мене, няма да се уплаши сърцето ми; и война да се дигне против мене, и тогава ще се надявам.
4 (C)Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм,
5 (D)защото в злочест ден Той би ме укрил в Своята скиния, би ме скрил в тайника на Своето жилище, би ме възкачил на скала.
6 Тогава главата ми би се издигнала над враговете, които ме окръжават; и аз бих пренесъл в Неговата скиния хвалебни жертви, бих пял и възпявал Господа.
7 (E)Чуй, Господи, гласа ми, с който викам; помилуй ме и послушай ме.
8 (F)Сърцето ми повтаря Твоите думи: „търсете лицето Ми“; и аз ще търся лицето ти, Господи.
9 (G)Не скривай от мене лицето Си; не отблъсквай в гняв Твоя раб. Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй и не ме оставяй, Боже, Спасителю мой!
10 (H)Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.
11 (I)Научи ме, Господи, на Твоя път и насочи ме в пътеката на правдата, поради враговете ми;
12 (J)не ме предавай на произвола на моите врагове, защото въстанаха против мене лъжливи свидетели и дишат злоба.
13 (K)Но аз вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите.
14 (L)Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и да укрепва сърцето ти; надявай се на Господа!
1 (A)Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2 (B)в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3 (C)и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4 (D)и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5 (A)Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;
6 (B)а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: „що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?
7 (C)Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:
8 (D)всичко си покорил под нозете му“. А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;
9 (E)но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
10 (F)Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
11 (G)Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12 (H)„ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“.
2 (A)Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?
3 Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей?
4 (B)А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.
5 Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.
6 (C)Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.
7 (D)Затова ще остави човек баща си и майка си
8 (E)и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.
9 (F)И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
10 Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.
11 Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;
12 и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.
13 (G)И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.
14 (H)Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
15 (I)Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.
16 (J)И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.