Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Псалом Давидов.
1 (A)Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи,
2 (B)а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!
3 (C)И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.
4 (D)Не тъй са нечестивците, (не тъй;) но те са като прах, що вятърът измита (от земното лице).
5 (E)Затова нечестивците не ще устоят на съда, и грешниците – в събранието на праведните.
6 (F)Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.
1 (A)Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.
2 (B)Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!
3 (C)Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
4 Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
5 Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
7 (D)Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
8 (E)За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
9 Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.
10 Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
11 Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
12 Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;
13 и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
14 Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър.
15 Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
16 (F)Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.
17 (G)И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
18 защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
29 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните
30 и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
31 с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;
32 допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!
33 (A)Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?
34 (B)Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпиете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град,
35 (C)за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.
36 Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.
37 (D)Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
38 (E)Ето, оставя се вам домът ви пуст.
39 (F)Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.