Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане.

125 ^(A)Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:

² тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни – с пение; тогава между народите се говореше: „велико нещо извърши Господ над тях!“

^3 (B)Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.

^4 (C)Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.

⁵ Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.

^6 (D)Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.

8 ^(A)Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?

² Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;

³ тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:

⁴ „към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!

^5 (B)Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум.

^6 (C)Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда;

^7 (D)защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми;

^8 (E)всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство;

⁹ те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.

^10 (F)Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато;

^11 (G)защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея.

^12 (H)Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание.

^13 (I)Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.

¹⁴ Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.

^15 (J)Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват;

¹⁶ чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.

¹⁷ Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;

^18 (K)у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда;

^19 (L)плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро.

²⁰ Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,

²¹ за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)

^22 (M)Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;

²³ отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.

²⁴ Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.

^25 (N)Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,

²⁶ когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.

²⁷ Когато Той приготвяше небесата. аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,

^28 (O)когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,

^29 (P)когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, –

^30 (Q)аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,

^31 (R)веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.

^21 (A)И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.

²² И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

²³ Но Той не ѝ отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.

^24 (B)А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.

²⁵ Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!

²⁶ А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.

²⁷ Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.

²⁸ Тогава Иисус ѝ отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря ѝ оздравя.

²⁹ Като замина оттам, Иисус дойде при Галилейско море, възлезе на планината и седна там.

^30 (C)И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Иисуса, и Той ги изцери,

³¹ тъй че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев.