Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане.

125 ^(A)Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:

² тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни – с пение; тогава между народите се говореше: „велико нещо извърши Господ над тях!“

^3 (B)Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.

^4 (C)Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.

⁵ Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.

^6 (D)Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.

1 ^(A)Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,

² за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;

³ за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;

⁴ да се даде на прости разумност, на юноша – знание и разсъдливост.

^5 (B)Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,

⁶ за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.

^7 (C)Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.

⁸ Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,

^9 (D)защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.

^10 (E)Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;

^11 (F)ако кажат: „дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,

^12 (G)жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;

¹³ да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;

¹⁴ ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни“, –

^15 (H)синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,

^16 (I)защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:

¹⁷ не напразно се разпъва мрежа пред птици.

^18 (J)Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.

¹⁹ Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.

2 ^(A)И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

² А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.

³ Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?

^4 (B)Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?

^5 (C)Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,

^6 (D)Който ще въздаде всекиму според делата му:

^7 (E)живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;

^8 (F)ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.

⁹ Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,

¹⁰ а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;

^11 (G)защото Бог не гледа на лице.