Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
1 (A)Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни,
17 И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен,
18 (A)като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза:
19 Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!
20 (B)Не разказвайте в Гет, не разгласяй те по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните!
21 (C)Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан.
22 (D)Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен.
23 Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.
24 Дъщери израилски! Плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви.
25 Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини.
26 (E)Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.
27 Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!
Песен на възлизане. Давидова.
130 (A)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.
2 (B)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.
3 Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.
7 Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.
8 Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов.
9 (A)Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
10 И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това.
11 А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата.
12 (B)Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма.
13 Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:
14 сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство,
15 (C)както е писано: „който е събрал много, не е имал излишък; и който – малко, не е имал недостиг“.
21 Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.
22 И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му
23 и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху ѝ ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.
24 Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.
25 (A)Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,
26 и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше ѝ станало още по-зле,
27 като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;
28 защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.
29 И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.
30 (B)А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
32 Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.
33 Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той ѝ рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.
35 (C)Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?
36 Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.
37 И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.
38 Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.
39 И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.
41 И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани!
42 Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.
43 И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да ѝ дадат да яде.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.