Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва за освобождение
123 (A)Песен на възкачванията.
Издигам очите си към Тебе,
Който обитаваш на небесата.
2 Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им,
както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ,
така гледат очите ни към Господа, нашия Бог,
докато се смили над нас.
3 Смили се над нас, Господи, смили се над нас,
защото се преситихме от презрение.
4 Пресити се душата ни
от надуването на охолните
и от презрението на горделивите.
16 (A)Тогава Господ издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им.
17 (B)Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха Господните заповеди; те обаче не направиха така.
18 (C)И когато Господ издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха.
19 (D)А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си.
20 (E)Затова гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,
21 (F)то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря,
22 (G)за да изпитам чрез тях Израил дали ще пазят Господния път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не.
23 И така, Господ остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.
8 (A)Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън.
9 (B)И голяма жега обгори човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10 (C)Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки,
11 (D)и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си.
12 (E)Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток.
13 (F)И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби;
14 (G)защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
15 (H)(Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.)
16 (I)И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон[a].
17 (J)Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се.
18 (K)И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен.
19 (L)А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.
20 (M)И всеки остров побегна и планините не се намериха.
21 (N)И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.