Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Бог и Неговият народ
105 (A)Славословете Господа; призовавайте името Му;
възвестявайте между племената делата Му.
2 (B)Пейте Му, славословете Го;
говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалете се с Неговото свято име;
нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа.
4 (C)Търсете Господа и Неговата сила;
търсете лицето Му винаги.
5 (D)Помнете чудесните дела, които е извършил,
знаменията Му и отсъжданията на устата Му,
6 вие, потомци на слугата Му Авраам,
деца Яковови, Негови избрани.
37 (A)И изведе народа Си със сребро и злато;
и нямаше нито един между племената им,
който се спъваше по пътя.
38 (B)Развесели се Египет, когато си излязоха;
защото страх от тях го беше нападнал.
39 (C)Разпростря облак да ги покрива
и огън да им свети нощем.
40 (D)Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци
и с небесен хляб ги насити.
41 (E)Разцепи скалата и бликнаха води,
потекоха в безводните места като река.
42 (F)Защото си припомни Своето свято обещание
към слугата Си Авраам.
43 Така изведе народа Си с веселие,
избраните Си – с пеене.
44 (G)Даде им земите на народите;
и те получиха плода, за който племената се бяха трудили,
45 (H)за да пазят Неговите наредби
и да изпълняват законите Му. Алилуя.
Манната и пъдпъдъците
16 (A)Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.
2 (B)А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон.
3 (C)Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.
4 (D)Тогава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.
5 (E)А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.
6 (F)И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;
7 (G)а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?
8 (H)Моисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.
9 (I)Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.
10 (J)А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.
11 И Господ каза на Моисей:
12 (K)Чух ропота на израилтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.
13 (L)И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.
14 (M)След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.
15 (N)Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 (O)Ето какво заповядва Господ: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[a] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.
17 И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.
18 (P)А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.
19 Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.
20 Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.
21 Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.
5 (A)Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?
6 (B)Но се надявам да познаете, че ние не сме порицани;
7 (C)и моля Бога да не извършите никакво зло, не за да се покажем ние одобрени, а за да правите вие това, което е честно, ако и да бъдем ние порицани.
8 Защото не може да вършим нищо против истината, но за истината можем.
9 (D)Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и затова се молим – за вашето усъвършенстване.
10 (E)Затова, докато отсъствам, пиша това, така че когато съм при вас, да не се отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за сриване.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.