Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
12 (A)И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;
2 и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
3 (B)Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.
4 И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.
6 (C)Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Морѐ: в тая земя тогава (живееха) хананейци.
7 (D)И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.
8 (E)Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай – на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).
9 И дигна се Аврам, та продължи пътя си към юг.
Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.
1-2 (A)Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
3 (B)С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
4 Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.
5 (C)Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
6 (D)Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
7 (E)Ето, сиромахът викна, – и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
8 (F)Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
9 (G)Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
10 (H)Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
11 (I)Лъвчетата бедствуват[a] и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
12 Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
13 (A)Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.
14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;
15 (B)защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.
16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,
17 (C)според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.
18 (D)Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“.
19 И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;
20 а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,
21 (E)напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.
22 Затова му се вмени за праведност.
23 (F)Но не само за него е писано, че му се е вменило,
24 но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,
25 (G)предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.
9 (A)Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него.
10 И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.
11 Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?
12 А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
13 (B)идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва“. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
18 (A)Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее.
19 И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си.
20 (B)И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му,
21 защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
22 А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.
23 И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен,
24 рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха.
25 А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.
26 И разчу се това по цялата оная земя.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.