Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Възхвала на Всемогъщия Бог
33 (A)Радвайте се, праведни, заради Господа:
на праведните подобава да въздават хвалебствена песен.
2 (B)Славете Господа с гусла,
възпявайте Го с десетострунна арфа;
3 пейте Му нова песен;
свирете Му благозвучно, с радостни възгласи.
4 (C)Защото словото на Господа е истинно
и всичките Му дела са надеждни.
5 (D)Той обича справедливост и правосъдие;
земята е изпълнена с милостта на Господа.
6 (E)(F)Небесата са сътворени чрез словото на Господа
и цялото им войнство – чрез диханието на устата Му.
7 (G)Той събра накуп морските води;
постави бездните в складове.
8 Цялата земя да изпитва страхопочитание пред Господа.
Да благоговеят пред Него всички, които обитават земята.
9 Защото Той каза – и всичко сътвори;
Той заповяда – и всичко започна да съществува.
10 Господ осуетява намеренията на езичниците,
обезсилва замислите на народите.
11 (H)А намеренията на Господа устояват за вечни времена;
замислите на сърцето Му – от род в род.
12 (I)Блажен е онзи народ, чийто Бог е Господ,
народът, който Той си е избрал за наследство!
Мелхиседек и Аврам
17 Когато Аврам се връщаше след поражението на Кедорлаомер и на неговите съюзници царе, содомският цар излезе да го посрещне в долината Шаве, която сега се нарича Царска долина.
18 (A)Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино. 19 Мелхиседек благослови Аврам с думите: „Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Творец на небето и земята. 20 Благословен да бъде и Всевишният Бог, Който предаде в твоите ръце враговете ти.“ Аврам даде на Мелкиседек десетата част от цялата плячка. 21 Тогава содомският цар каза на Аврам: „Върни моите хора, а плячката остави за себе си.“ 22 А Аврам отговори на содомския цар: „Кълна се, като вдигам ръка към Господ, Всевишния Бог, Творец на небето и земята, 23 че няма да взема нищо твое – нито конец, нито ремък за обуща, за да не кажеш: ‘Аз обогатих Аврам.’ 24 Взехме само това, което може да послужи за прехрана на моите хора, и дела на тези, които участваха с мене в похода – Анер, Ешкол и Мамрѐ.“
На остров Малта
28 След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. 2 Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 3 Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му. 4 Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“ 5 Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. 6 (A)А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.
7 Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. 8 И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели. 9 След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. 10 Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.