Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
13 (A)Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.
14 (B)Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, –
15 (C)така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.
53 (D)(Г осподи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?
2 (E)Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.
3 (F)Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.
4 (G)Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.
5 (H)А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.
6 (I)Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.
7 (J)Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.
8 (K)От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт,[a]
9 (L)Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.
10 (M)Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.
11 (N)С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.
12 (O)Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.
Псалом Давидов.
22 (A)Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
2 Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
3 подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
4 (B)Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
5 (C)Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
6 (D)Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.
16 (A)„този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“, Той прибавя:
17 (B)„и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“.
18 А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.
19 (C)И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,
20 (D)който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,
21 (E)и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 (F)нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;
23 нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;
24 и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,
25 (G)като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.
14 (A)И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.
15 (B)Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
16 (C)И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.
7 (A)Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си,
8 (B)макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя,
9 и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение,
18 (A)Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
2 А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3 (B)Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
4 А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
5 Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
6 И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.
8 Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;
9 (C)за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих“.
10 (D)А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11 Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
12 Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,
13 (E)и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.
14 (F)А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.
15 След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.
16 А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.
17 (G)Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.
18 А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.
20 Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.
21 Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.
22 Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?
23 Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо Ме биеш?
24 (H)Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.
26 Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?
27 Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.
28 (I)Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
29 Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?
30 Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
31 Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;
32 (J)за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
33 (K)Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
34 Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
35 Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
36 (L)Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
37 (M)А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
38 Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.
39 (N)Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
40 (O)Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара̀ва. Вара̀ва пък беше разбойник.
19 (P)Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.
2 И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,
3 и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.
4 (Q)Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.
5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!
6 (R)А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина.
7 (S)Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.
8 Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.
9 (T)И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.
10 Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?
11 (U)Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
12 От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.
13 Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон[a], а по еврейски Гавата.
14 Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!
15 Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.
16 И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.
17 (V)И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;
18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса.
19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.
20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.
22 Пилат отговори: каквото писах, писах.
23 (W)Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.
24 (X)Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците.
25 (Y)При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!
27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
28 (Z)След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.
29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.
30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.
31 (AA)И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.
32 Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
33 А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;
34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.
35 И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.
36 (AB)Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“.
37 (AC)И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“.
38 (AD)След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.
39 (AE)Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
40 Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.
41 На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.
42 Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.