Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
49 (A)Слушайте Ме, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ Ме повика още от утроба, от майчина Ми утроба нарече името Ми;
2 (B)и направи устата Ми като остър меч; със сянката на ръката Си Ме покриваше и Ме направи изострена стрела; в Своя колчан Ме пазеше;
3 (C)и Ми каза: Ти си Мой раб, Израилю, – в Тебе ще се прославя.
4 Аз пък казах: напразно съм се трудил за нищо и напусто съм изтощавал силата Си. Но правото Ми е у Господа, и наградата Ми – у Моя Бог.
5 И сега казва Господ, Който още от утроба Ме направи Свой раб, за да обърна към Него Иакова, и да се събере при Него Израил; Аз съм почетен в очите на Господа, и Бог Мой е Моя сила.
6 (D)И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища.
7 (E)Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов, на презирания от всички, на укорявания от народа, на Раба на властителите: царе ще Те видят – и ще станат; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Светия Израилев, Който Те е избрал.
За Соломона. (Псалом Давидов.)
71 (A)Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,
2 (B)за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;
3 (C)планините да донесат мир на людете, и хълмовете – правда;
4 (D)да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, –
5 (E)и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.
6 (F)Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада[a], като капки, оросяващи земята;
7 (G)в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;
8 (H)той ще владее от море до море и от реката[b] до краищата на земята;
9 пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;
10 (I)царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;
11 (J)и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;
12 защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.
13 (K)Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;
14 от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;
18 (A)Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
19 (B)Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“.
20 (C)Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?
21 (D)Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.
22 (E)Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,
23 (F)а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,
24 (G)пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини – Божия сила и Божия премъдрост;
25 защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.
26 (H)Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;
27 (I)ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
28 Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, –
29 (J)та никоя плът да се не похвали пред Бога.
30 (K)От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление,
31 (L)та, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали“.
20 Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;
21 те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.
22 Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
23 Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.
24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
25 (A)Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.
26 (B)Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
27 (C)Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
28 Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
29 А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
30 Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.
31 (D)Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.
32 (E)И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.
33 А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
34 (F)Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?
35 Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.