Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Възхвала на името на Господа

30 А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ ² Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ ³ Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ ⁴ Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. ⁵ Тя зачена и роди син на Яков. ⁶ Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан. ⁷ Вала отново зачена и роди на Яков още един син. ⁸ Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим. ⁹ Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. ¹⁰ Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. ¹¹ Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. ¹² Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. ¹³ Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир. ¹⁴ По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ ¹⁵ Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ ¹⁶ И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. ¹⁷ Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. ¹⁸ „Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар. ¹⁹ Лия отново зачена и роди на Яков шести син. ²⁰ Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон. ²¹ После роди дъщеря и я нарече Дина. ²² Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна. ²³ Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ ²⁴ Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“

Надеждата за спасение

^18 (A)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. ¹⁹ Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, ^20 (B)защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, ²¹ че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. ²² Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; ^23 (C)и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. ^24 (D)(E)Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? ²⁵ А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. ²⁶ Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи. ²⁷ Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите. ^28 (F)А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля. ^29 (G)И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя. ³⁰ А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.