Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

⁹ Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

¹⁰ Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

¹¹ Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница <в клетва> е десница на лъжа.

¹² Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

¹³ <Когато> житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, <И> овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

¹⁴ <Когато> воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

¹⁵ <Тогава> блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

² Аз спях, но сърцето ми беше будно; <И ето> гласът на възлюбения ми; той хлопна <и казва: >Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

³ <Но аз си рекох>: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

⁴ Възлюбеният ми провря ръката си през дупката< на вратата>; И сърцето ми се смути за него.

⁵ Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

⁶ Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. <Извиках>: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

⁷ Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

⁸ Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

⁹ В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от <друг> възлюбен Та ни заклеваш ти така?

¹⁰ Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

¹¹ Главата му е <като> най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

¹² Очите му, умити в мляко, <и като> прилично вложени <скъпоценни камъни, >Са подобни на <очите на> гълъби при водните потоци;

¹³ Бузите му са като лехи с аромати, <Като> бряг с благоуханни растения; Устните му са <като> кремове, от които капе плавка смирна;

¹⁴ Ръцете му са <като> златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е <като> изделие от слонова кост украсено със сапфири;

¹⁵ Краката му са <като> мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

¹⁶ Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

6 Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

² Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

³ Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе <стадото си> между кремовете.

¹⁹ защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо.

²⁰ Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога.

²¹ Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;

²² Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му;

²³ Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше <делото Си> на Този, Който съди справедливо;

²⁴ Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.

²⁵ Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви.