Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов <псалом. >Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.
2 От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.
3 Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула <за закрила> от неприятеля.
4 В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).
5 Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си <ми> наследство каквото <даваш> на ония, които се боят от името Ти.
6 Ще притуриш дни върху дните на царя, <И> годините му като род върху род.
7 Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.
8 Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.
8 След това Давид порази филистимците и ги покори; и Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците.
2 Порази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да легнат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги, и плащаха данък.
3 Давид още порази совския цар Ададезер, син на Реова, когато <последният> отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.
4 Давид му отне хиляда <колесници> и седемстотин конници {В оригинала тука: 1700 конници; а в <І Лет. 18:4>: 1000 колесници и 7000 конници.} и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници.
5 И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.
6 Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
7 И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.
8 И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед.
9 А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера,
10 тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер <често> воюваше против Тоя. И <Иорам> донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове;
11 па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил <взето> от всичките народи, които беше покорил:
12 от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите взети от совенския цар Ададезер, Реововия син.
13 И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта.
14 И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
15 Така Давид царува над целия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.
16 А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;
17 а Садок, Ахитововият син и Ахимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Сарая, секретар;
18 А Ванаия, Иодаевият син, беше <над> херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха придворни началници.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,
18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас
19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;
20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,
21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.
22 И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,
23 освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.
24 Но не се скъпя за живота <си>, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах <Божието> царство, няма вече да види лицето ми.
26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;
27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.
28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.
31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един <от вас>.
32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да <ви> назидава и да <ви> даде наследството между всичките осветени.
33 Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.
34 Вие сами знаете, че тия <мои> ръце послужиха за моите нужди и за <нуждите на> ония, които бяха с мене.
35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава <човек>, отколкото да приема.
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,
38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
© 1995-2005 by Bibliata.com