Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
68 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.
2 (A)Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).
3 (B)Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.
4 Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).
5 (C)Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.
6 Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.
7 Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,
8 защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.
9 Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,
10 (D)защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;
19 приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.
20 (A)Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.
9 отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха;
10 (A)карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове;
11 между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в линове и жадуват.
12 (B)В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това.
13 Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ и не ходят по пътеките ѝ.
14 На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец.
15 (C)И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, – и затуля лице.
16 В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина.
17 Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка.
18 (D)Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята.
19 Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята – грешниците.
20 Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът,
21 който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро.
22 Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си.
23 А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища.
24 (E)Вдигнаха се високо, – и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховцете на класовете, се скършват.
25 Ако това не е тъй, – кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?
11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.
12 (A)Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.
13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 (B)Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.