Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва за покаяние
38 (A)Давидов псалом, за спомен[a].
Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай
и в гнева Си не ме наказвай.
2 (B)Защото стрелите Ти се забиха в мен
и ръката Ти тежи на мене.
3 (C)Няма здраве в тялото ми поради Твоя гняв;
няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 (D)Защото беззаконията ми превишиха главата ми;
като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми
поради безумието ми.
6 (E)Превит съм и съвсем се сгърбих;
цял ден ходя нажален.
7 (F)Защото всичките ми вътрешности са запалени
и няма здраве в тялото ми,
8 (G)изнемощях и премного съм смазан,
охкам[b] поради безпокойствието на сърцето си.
9 Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание
и стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 (H)Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя,
а светлината на очите ми – и тя не е в мене.
11 (I)Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми
и роднините ми стоят надалеч.
12 (J)Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен;
онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща
и измислят лъжи цял ден.
13 (K)Но аз, като глух, не чувам
и съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! Като човек съм, който не чува,
в чиято уста няма изобличения.
15 (L)Понеже на Тебе, Господи, се надявам,
Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;
16 (M)защото казах: Да не тържествуват над мене,
да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.
17 (N)Защото съм близо да падна
и скръбта ми е винаги пред мене;
18 (O)понеже аз ще призная беззаконието си,
ще тъжа за греха си.
19 (P)Но моите неприятели са пъргави и силни.
И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 (Q)Също и онези, които въздават зло за добро, ми се противят,
понеже следвам доброто.
21 (R)Да не ме изоставиш, Господи;
Боже мой, да не се отдалечиш от мене.
22 (S)Бързай да ми помогнеш,
Господи, спасителю мой.
18 (A)Затова Господ ще чака, за да се смили над вас,
и по тази причина ще се превъзнесе, за да ви пожали;
защото Господ е Бог правосъдещ;
блажени всички, които Го чакат.
19 (B)О, народе, който живееш в Сион, в Йерусалим,
ти няма вече да плачеш;
Той наистина ще се смили над тебе при гласа на вопъла ти;
когато го чуе, ще ти отговори.
20 (C)Дори и Господ да ви даде
хляб на скръб и вода на утеснение,
пак учителите ти няма да бъдат скрити вече,
но очите ти ще виждат учителите ти;
21 (D)и ушите ти ще слушат зад тебе слово, което,
когато се отклонявате надясно
и когато се отклонявате наляво,
ще казва: Този е пътят, вървете по него.
22 (E)Тогава вие ще сметнете за гнусно
среброто, с което са обковани изваяните ви идоли,
и златото, с което са облечени излетите ви идоли;
ще ги отхвърлите като нещо нечисто,
ще кажете на всеки от тях:
Махни се оттук.
23 (F)И Господ ще даде дъжд за семето ти,
с което ще посееш нивата си,
и хляб от земното плодородие,
който ще бъде хранителен и в изобилие,
и в онова време добитъкът ти ще пасе в широки паши,
24 също и воловете и оселчетата, които работят земята,
ще ядат вкусна зоб, веяна с лопата и веяло.
25 (G)И ще има на всяка висока планина
и на всяко високо бърдо
реки и водни потоци –
в деня на голямото клане,
когато кулите паднат.
26 (H)При това светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето
и светлината на слънцето ще бъде седмократна – като светлината на седем дни,
в деня, когато Господ превързва раната на народа Си
и изцелява поражението от удара върху тях.
Апостолите в Листра
8 (A)А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката, куц по рождение, който никога не беше ходил.
9 (B)Той слушаше Павел като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,
10 (C)каза със силен глас: Стани на краката си. И той скочи и ходеше.
11 (D)А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, като казваше на ликаонски: Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.
12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.
13 (E)И жрецът при Зевсовото капище, което беше пред града, доведе телета и донесе венци при портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.
14 (F)Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха:
15 (G)О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко, което има в тях;
16 (H)Който през миналите поколения е оставял всички народи да ходят по своите пътища,
17 (I)макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ви е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.
18 И като казаха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.