Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов.
1-2 (A)(B) Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
3 (C)Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
4 (D)Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
5 (E)кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
6 (F)Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
7 (G)Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
8 И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
10 (H)Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
12 (I)Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
13 (J)Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
14 Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.
4 (A)И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се издигне над хълмовете, и ще се затекат към нея народите.
2 (B)И ще тръгнат много народи и ще кажат: „дойдете, и да възлезем на планината Господня и в дома на Бога Иаковов, – и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе закон, и слово Господне – от Иерусалим.
3 (C)Той ще съди много народи и ще изобличи много племена в отдалечени страни; ще прековат мечовете си на орала и копията си – на сърпове: народ против народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война;
4 (D)всеки ще седи под своята лоза и под своята смоковница, и никой не ще ги плаши, защото устата на Господа Саваота са изрекли това.
5 (E)Защото всички народи ходят, всеки в името на своя бог; а ние ще ходим в името на Господа, нашия Бог, вовеки веков“.
6 (F)В оня ден, казва Господ, ще събера, що е хромо, и ще съединя, що е разгонено, и ония, върху които съм напратил беди.
7 (G)И ще направя хромото остатък и далеко пръснатото – силен народ, и Господ ще царува над тях на планина Сион отсега и довека.
1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:
2 (A)благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.
3 (B)Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,
4 (C)Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!
5 (D)Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.
6 Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;
7 и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.
8 Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.
9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,
10 Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,
11 (E)като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.