Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов.
1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
3 Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;
4 потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?
5 Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,
6 (B)защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?
7 Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.
8 (C)Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.
9 (D)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,
10 Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.
11 (E)Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.
16 (A)И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.
17 Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.
18 С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.
19 (B)Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.
20 (C)Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, – стоя, а Ти само ме гледаш.
21 Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.
22 Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.
23 (D)Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.
24 (E)Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?
25 (F)Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26 (G)Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.
27 Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.
28 Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.
29 (H)Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.
30 (I)Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.
31 (J)И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми – глас плачевен.
46 (A)И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.
47 Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.
48 А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.
49 Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.
50 Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.
51 Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.
52 А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.
53 Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.