Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов.

^1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.

³ Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;

⁴ потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?

⁵ Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,

^6 (B)защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?

⁷ Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.

^8 (C)Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.

^9 (D)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,

¹⁰ Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.

^11 (E)Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.

^3 (A)Имаше при входа на портите четирима прокажени, и те си говореха един други му: защо да седим тук, очаквайки смъртта?

⁴ Ако речем да идем в града, в града има глад, и ще умрем там; ако пък седим тук, пак ще умрем. По-добре да идем в сирийския стан: ако ни оставят живи, ще живеем; ако ли ни убият, ще умрем.

⁵ И станаха в сумрак, за да идат в сирийския стан. И дойдоха до края на сирийския стан, и ето, там няма ни един човек.

^6 (B)Защото Господ бе направил тъй, че в сирийския стан се чу тропот от колесници, цвилене от коне, шум от голяма войска. И сирийци си бяха казали един другиму: навярно, израилският цар е наел против нас хетейските и египетските царе, за да ни нападнат.

⁷ Затова бяха станали и избягали в мрачината и оставили шатрите си, и конете си, и ослите си – целия стан, както си беше, и бяха забягнали, за да се избавят.

⁸ И тия прокажени дойдоха до края на стана, влязоха в една шатра, ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, и злато, и дрехи, па отидоха, та ги скриха. Влязоха и в друга шатра, и оттам взеха неща, па отидоха и ги скриха.

⁹ И си казаха един другиму: не правим добре. Тоя ден е ден за радостна вест; ако се забавим и чакаме да се съмне, виновни ще бъдем. Затова да идем и обадим в царския дом.

¹⁰ Дойдоха, повикаха градските вратари и им разправиха, думайки: ходихме в сирийския стан, и ето, там няма ни човек, ни глас човешки, а само вързани коне, и вързани осли, и шатрите, както си са.

¹⁴ Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.

^15 (A)Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.

^16 (B)Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?

^17 (C)Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.

^18 (D)Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?

^19 (E)Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?

^20 (F)Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.

^21 (G)Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.

²² Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?

^23 (H)Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.

^24 (I)Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго.

²⁵ Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;

^26 (J)защото „Господня е земята и онова, що я изпълня“.

²⁷ Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.

^28 (K)Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте – заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.

²⁹ Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?

^30 (L)Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря?

^31 (M)И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.

³² Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия,

^33 (N)както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.

11 ^(O)Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.