Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора. На осмострунно свирало. Псалом Давидов.
1-2 (A)Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
3 Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;
4 потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?
5 Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,
6 (B)защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?
7 Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.
8 (C)Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.
9 (D)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,
10 Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.
11 (E)Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.
26 (A)И целият народ иудейски взе Озия, който беше на шестнайсет години, та го постави за цар вместо баща му Амасия.
2 Той застрои Елат и го върна на Иудея, след като царят, баща му, почина при отците си.
3 (B)Озия беше на шестнайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет и две години; майка му се казваше Иехолия от Иерусалим.
4 (C)Той вършеше каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо тъй, както вършеше и баща му Амасия;
5 (D)прибягваше към Бога в дните на Захария, който учеше на страх Божий; и в ония дни, докато прибягваше към Господа, Бог му помагаше.
6 (E)И той излезе и се удари с филистимци и разруши стените на Гет, и стените на Иавния, и стените на Азот; и съгради градове в Азотската област и у филистимци.
7 И Бог му помагаше против филистимци и против араби, които живееха в Гур-Ваал, и против меунците.
8 И амонитци плащаха данък на Озия; и прочу се името му дори до Египетските предели, защото беше много силен.
9 Озия съгради кули в Иерусалим над ъгълните порти, над портите към долината и на ъгъла, и ги укрепи.
10 Съгради кули и в пустинята, и изкопа много кладенци, понеже той имаше много добитък, както в низините, тъй и в равнината, и земеделци и градинари по планините и на Кармил, понеже обичаше земеделието.
11 Озия имаше и войска, която излизаше на война по отделения, според както бяха изброени в списък, съставен от ръката на писаря Иеиела и надзирателя Маасея, под водителство на Ханания, главен царски сановник.
12 Всички отценачалници, храбри войници, бяха на брой две хиляди и шестстотин,
13 и под ръката им имаше военна сила триста и седем хиляди и петстотин души, които бяха влизали в битка с воинска храброст, да помагат на царя против неприятеля.
14 И приготви Озия за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.
15 И направи в Иерусалим изкусно измислени машини, да стоят на кулите и на ъглите, за да се хвърлят с тях стрели и големи камъни. И прочу се името му далече, защото беше се укрепил чудно и станал беше силен.
16 (F)Но като стана силен, възгордя се сърцето му за негова гибел, и той стана престъпник пред Господа, своя Бог, защото влезе в храма Господен да запали тамян на кадилния жертвеник.
17 (G)След него отиде свещеник Азария и с него осемдесет Господни свещеници, отлични човеци,
18 (H)и те се възпротивиха на цар Озия и му казаха: не е твоя работа, Озие, да кадиш Господу; това е работа на свещениците, синове Ааронови, посветени за кадене; излез от светилището, защото постъпи беззаконно, и това не ще ти е за чест от Господа Бога.
19 (I)Разсърди се Озия, – а в ръката му имаше кадилница за кадене, и когато се разсърди на свещениците, появи се проказа на челото му, пред лицето на свещениците в дома Господен, при кадилния жертвеник.
20 Погледна го първосвещеник Азария и всички свещеници; и ето, имаше проказа на челото си. Принудиха го да излезе оттам, па и сам той бързаше да се отстрани, защото го порази Господ.
21 (J)И остана си прокажен цар Озия до деня на смъртта си, и живееше в отделна къща и биде отлъчен от дома Господен. А Иоатам, негов син, началствуваше над царския дом и управляваше народа на страната.
3 Петър и Иоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час.
2 Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма;
3 той, като видя Петра и Иоана, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня.
4 А Петър се вгледа в него заедно с Иоана и рече: погледни ни!
5 И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.
6 Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!
7 И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените,
8 (A)и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога.
9 И цял народ го видя да ходи и хвали Бога;
10 и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата на храма за милостиня; и изпълниха се с ужас и почуда от това, що се бе случило с него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.