Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
30 Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.)
2 (A)На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;
3 наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4 (B)защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.
5 Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.
6 (C)В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината.
7 (D)Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.
8 Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,
9 (E)и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.
10 (F)Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.
11 (G)Изнури се от скръб животът ми, и годините ми – от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.
12 (H)От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене.
13 (I)Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,
14 (J)защото слушам злоречието на мнозина; отвред – ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.
15 Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.
16 (K)Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.
17 (L)Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.
18 Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.
19 Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.
20 (M)Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!
21 (N)Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.
22 (O)Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!
23 (P)В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.
24 (Q)Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.
25 Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!
13 Говори още Господ на Моисея и Аарона, думайки:
2 (A)кога се появи някому по кожата на тялото оток, или лишеи, или петно, и по кожата на тялото му се покаже нещо, като рана от проказа, да го доведат при свещеник Аарона, или при едного от неговите синове, свещеници.
3 (B)Свещеникът ще прегледа раната по кожата на тялото, и ако космите по раната са станали бели, и се вижда, че раната е задълбала в кожата на тялото му, то това е рана от проказа: свещеникът, като го прегледа, ще го обяви за нечист.
4 Ако пък по кожата на тялото му има бяло петно, но се види, че то не е задълбало в кожата, и космите по него не са станали бели, нека свещеникът затвори човека с раната за седем дена.
5 На седмия ден свещеникът да го прегледа, и ако раната не се изменя и не се уголемява по кожата, свещеникът да го затвори още за седем дена.
6 (C)На седмия ден свещеникът пак ще го прегледа, и ако се забележи, че раната е станала по-малка и не се е уголемила по кожата, свещеникът да го обяви за чист: това са лишеи; нека изпере дрехите си, и ще бъде чист.
7 Ако пък лишеите почнат да се уголемяват по кожата, след като той се е явявал пред свещеника за очистяне, трябва повторно да се покаже на свещеника.
8 Свещеникът, като види, че лишеите се уголемяват по кожата, да го обяви за нечист: това е проказа.
9 (D)Ако някому излезе рана от проказа, нека го доведат при свещеника;
10 свещеникът да го прегледа, и ако отокът по кожата е бял, и косъмът е станал бял, и на отока има живо месо, –
11 това е застаряла проказа по кожата на тялото му; и свещеникът да го обяви за нечист и да го затвори, понеже е нечист.
12 (E)Ако ли проказата се изрине по кожата, и проказата покрие цялата кожа на болния от главата до нозете, колкото могат да видят очите на свещеника,
13 (F)и свещеникът види, че проказата е покрила цялото му тяло, да обяви болния за чист, понеже е станало бяло; той е чист.
14 Но щом се види, че по него има живо месо, той е нечист;
15 свещеникът, като види живо месо, да го обяви за нечист; живото месо е нечисто: това е проказа.
16 Ако ли живото месо се измени и стане бяло, нека той дойде при свещеника;
17 свещеникът да го прегледа, и ако раната е станала бяла, свещеникът да обяви болния за чист: той е чист.
7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
8 Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни, деца, а не синове.
9 (A)При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях; не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?
10 (B)Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя за полза, та да участвуваме в Неговата светост.
11 Всяко наказание изпърво не се показва да е за радост, а за скръб; но отпосле на обучените чрез него то принася мирен плод на праведност.
12 (C)Затова „укрепете отпадналите ръце и ослабналите колене“
13 и направете с нозете си прави пътеки, та, което е хромо, да се не отклони, а поскоро да се изцери.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.