Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

^1-2 Началнику на хора. Псалом Давидов. За спомен.

Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.

^3 (A)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло!

4 Адам позна Ева, жена си; и тя зачена ироди Каина, и рече: придобих човек от Господа.

² Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец.

³ След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове;

^4 (A)и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и надара му;

^5 (B)а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи.

^6 (C)И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти?

^7 (D)Ако правиш добро, не по дигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехътстои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.

^8 (E)И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.

^9 (F)И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си?

^10 (G)И рече (Господ): какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;

¹¹ и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка;

¹² когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаники скитник по земята.

¹³ И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:

^14 (H)ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие.

¹⁵ И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.

¹⁶ И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

2 ^(A)И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

² А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.

³ Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?

^4 (B)Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?

^5 (C)Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,

^6 (D)Който ще въздаде всекиму според делата му:

^7 (E)живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;

^8 (F)ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.

⁹ Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,

¹⁰ а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;

^11 (G)защото Бог не гледа на лице.