Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
34 (A)Т огава Моисей се възкачи от равнините Моавски на планина Нево, навръх Фасга, срещу Иерихон, и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан,
2 и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,
3 (B)и южната страна, и равнината, долина на Иерихон, град на палмите, до Сигор.
4 (C)И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: „на твоето семе ще я дам“; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.
5 (D)И умря там Моисей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;
6 (E)и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Ветфегор, и дори до днес никой не знае де е погребан.
7 (F)Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.
8 (G)И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея.
9 (H)И Иисус, син Навинов, изпълни се с дух на премъдрост, защото Моисей бе възложил върху него ръцете си, и му се покоряваха синовете Израилеви и правеха тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.
10 (I)И в Израиля нямаше вече такъв пророк, като Моисея, когото Господ знаеше лице с лице,
11 и по всички личби и чудеса, за които го бе пратил Господ да извърши в Египетската земя над фараона, над всичките му служители и над цялата му земя,
12 и по силната ръка и по големите чудеса, които Моисей извърши пред очите на цял Израил.
(Хвалебна песен Давидова.)
90 (A)Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия,
2 (B)и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой, Комуто се уповавам!
3 Той ще те избави от примка на ловец, от изтребителна пораза,
4 (C)с перата Си ще те осени и под крилете Му ще бъдеш на безопасно; щит и ограда е Неговата истина.
5 (D)Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
6 от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
2 Вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не бе напразно:
2 (A)макар и пострадали и поругани попреди във Филипи, както знаете, ние дръзнахме в Бога нашего да ви проповядваме Божието благовестие с голям труд.
3 (B)Защото нашето учение не произхожда нито от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито от лукавство;
4 (C)но както Бог ни удостои да ни повери благовестието, тъй и говорим – не за да угаждаме на човеци, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.
5 Защото нито с ласкателни думи се отнесохме някога към вас, както знаете, нито с користна умисъл: Бог е свидетел!
6 Нито човешка слава дирехме – било от вас, било от други:
7 (D)макар и да можехме да се явим с важност като Христови апостоли, при все това ние бяхме благи среди вас, също както кърмачка се нежно отнася с децата си.
8 Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги.
34 А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.
35 (A)И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36 Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37 (B)А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38 тази е първа и най-голяма заповед;
39 (C)а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40 на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
41 И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
42 (D)какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
43 Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
44 (E)„рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?
45 И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.