Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
10 (A)Когато пък те въведе Господ, Бог твой, в оная земя, за която Той се кле на отците ти Авраама, Исаака и Иакова, да ти даде с големи и хубави градове, които ти не си градил,
11 (B)и с къщи, пълни с всяко добро, които ти не си пълнил, и с кладенци изкопани, които ти не си копал, с лозя и маслини, които ти не си садил, и ще ядеш и ще се насищаш,
12 тогава пази се, да не (се измами сърцето ти и да) забравиш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.
13 (C)Бой се от Господа, твоя Бог, и (само) Нему служи (и към Него се прилепи), и в Негово име се кълни.
14 (D)Не отивайте след други богове, богове на ония народи, които ще бъдат около вас;
15 защото Господ, Бог твой, Който е посред тебе, е Бог ревнител, за да се не разпали гневът на Господа, твоя Бог, против тебе, и да те не изтреби Той от лицето на земята.
16 (E)Не изкушавайте Господа, вашия Бог, както Го изкушавахте в Маса.
17 Пазете здраво заповедите на Господа, вашия Бог, и законите Му и наредбите, които Той ти заповяда;
18 (F)и върши каквото е право и добро пред очите на Господа (твоя Бог), за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, която Господ с клетва обеща на твоите отци,
19 (G)и Той да прогони всички твои врагове от лицето ти, както говори Господ.
20 (H)Ако един ден син ти те попита, думайки: „какво значат тия заповеди, наредби и закони, които ви заповяда Господ, Бог ваш?“ –
21 (I)ти кажи на сина си: „ние бяхме роби на фараона в Египет, но Господ (Бог) ни изведе из Египет с крепка ръка (и висока мишца),
22 и показа Господ (Бог) големи личби, чудеса и порази над Египет, над фараона и над целия му дом (и над войската му), пред нашите очи;
23 а нас изведе оттам (Господ, Бог наш), за да ни въведе и ни даде земята, за която (Господ, Бог наш) се кле на нашите отци (да ни даде);
24 (J)и заповяда ни Господ да изпълняваме всички тия наредби, да се боим от Господа, нашия Бог, за да ни бъде добре през всички дни, за да запазим живота си, както и сега;
25 (K)и в това ще бъде нашата праведност, ако се стараем да изпълняваме всички тия заповеди (на закона) пред Господа, нашия Бог, както ни Той заповяда.“
45 Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
47 (A)Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
48 Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
49 Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
50 (B)нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
51 И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52 (C)и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
53 (D)От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
54 Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
55 (E)Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.
56 Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?
57 А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.