Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
(Алилуия.)
149 (A)Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите.
2 (B)Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар.
3 Да хвалят името Му с хора, с тимпан и гусли да Му пеят,
4 (C)защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение.
5 (D)Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си.
6 (E)Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,
7 (F)за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената,
8 да връзват техните царе във вериги и техните велможи – в окови железни,
9 (G)да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.
21 (A)И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще настане мрак по Египетската земя, такъв мрак, че дори да се пипа.
22 (B)Моисей простря ръката си към небето, и настана гъст мрак по цялата Египетска земя три дни наред:
23 (C)един другиго не виждаха, и никой не става от мястото си три дена; а в жилищата на всички Израилеви синове беше видело.
24 (D)Фараонът повика Моисея (и Аарона) и рече: идете, извършете служба на Господа (вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с вас.
25 Но Моисей рече: (не,) дай ни в ръце също жертви и всесъжение, които да принесем на Господа, нашия Бог.
26 Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог; но, докле не пристигнем там, не знаем, какво ще принесем в жертва на Господа (нашия Бог).
27 И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне.
28 И рече му фараонът: махни се от мене; пази се, не се явявай вече отпреде ми; в който ден видиш лицето ми, ще умреш.
29 Моисей отговори: както рече, тъй и ще бъде: няма вече да видя лицето ти.
15 (A)И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“
16 (B)Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?“
17 И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие.
18 (C)Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им – до краищата на вселената“.
19 (D)Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: „Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ“.
20 (E)А Исаия смело казва: „намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене“.
21 (F)За Израиля пък казва: „весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит“.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.