Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
8 (A)Тогава над Египет се възцари нов цар, който не познаваше Йосиф.
9 (B)Той каза на народа си: Вижте, този народ, израилтяните, са по-многобройни и по-силни от нас;
10 (C)нека постъпим предвидливо спрямо тях, за да не се размножават, да не би в случай на война да се присъединят и те към неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята ни.
11 (D)Затова поставиха над тях разпоредници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съградиха на фараоните Питом и Рамзес, градове за житници.
12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разпростираха, така че египтяните се страхуваха от израилтяните.
13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
14 (E)огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа – всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки.
15 При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):
16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат[a], ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
17 (F)Но бабите се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.
18 Тогава египетският цар повика бабите и им каза: Защо оставяте живи мъжките деца?
19 (G)А те отговориха на фараона: Понеже еврейките не са като египтянките, защото са пъргави и раждат, преди бабите да дойдат при тях.
20 (H)Затова Бог беше благосклонен към бабите. А народът се размножаваше и засилваше твърде много.
21 (I)И понеже бабите се бояха от Бога, Той им даде собствени семейства[b].
22 (J)Тогава фараонът заповяда на целия си народ: Всеки син, който се роди на евреите, го хвърляйте в Нил[c], а всяка дъщеря оставяйте жива.
Раждане на Моисей
2 (K)В това време един човек от Левиевия дом отиде и взе за жена една от Левиевите жени.
2 (L)И жената зачена и роди син; и като видя, че беше красиво дете, го скри за три месеца.
3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му тръстиково кошче и го намаза със смола и катран, сложи детето в него и го скри в тръстиката при брега на реката.
4 (M)А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.
5 (N)И фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините ѝ ходеха по брега на реката; и когато съгледаха кошчето в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.
6 Като го отвори, видя детето и, ето, малкото плачеше; и го съжали и каза: Това е от еврейските деца.
7 Тогава сестра му каза на фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам дойка от еврейките, за да ти кърми детето?
8 А фараоновата дъщеря ѝ отговори: Иди. И така, момичето отиде и повика майката на детето.
9 И фараоновата дъщеря ѝ заръча: Вземи това дете и ми го кърми, а аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го кърмеше.
10 (O)А когато детето порасна, го доведе на фараоновата дъщеря и тя го осинови. И го наименува Моисей[d]: Понеже, каза тя, го извадих от водата.
Господ – защитник на Своя народ
124 (A)Давидова песен на възкачванията.
Ако Господ не беше с нас
(нека каже сега Израил),
2 ако Господ не беше с нас,
когато се надигнаха хора против нас,
3 (B)тогава те биха ни погълнали живи,
когато яростта им пламтеше против нас –
4 тогава водите биха ни потопили,
пороят би преминал върху душата ни, –
5 тогава надигнатите води
биха преминали върху душата ни.
6 Благословен да е Господ,
Който не ни предаде в зъбите им като плячка!
7 (C)Душата ни се избави като птица от примката на ловците;
примката се скъса и ние се избавихме.
8 (D)Помощта ни е в името на Господа,
Който направи небето и земята.
Живот в служение на Бога
12 (A)И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
2 (B)И недейте се съобразява с този век[a], но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.
3 (C)Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, а да разсъждава така, че да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго.
4 (D)Защото, както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа,
5 (E)така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всеки от нас сме части, един на друг.
6 (F)И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;
7 (G)ако е служене, нека постоянстваме в служенето; ако някой поучава, нека постоянства в поучаването;
8 (H)ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро; който управлява – да управлява с усърдие; който показва милост – да я показва доброволно.
Петър изповядва вярата в Исус Христос
13 (A)А Исус, като дойде в околностите на Цезарея Филипова, попита учениците Си: Според както казват хората, Кой е Човешкият Син?
14 (B)А те отвърнаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Йеремия или един от пророците.
15 Попита ги: А вие какво казвате: Кой съм Аз?
16 (C)Симон Петър отговори: Ти си Христос[a], Син на живия Бог.
17 (D)Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата.
18 (E)Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър[b] и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият.
19 (F)Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
20 (G)Тогава заръча на учениците на никого да не казват, че Той е Христос.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.