Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
10 (A)И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.
11 И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.
12 (B)Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.
13 (C)А Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.
14 (D)Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.
15 (E)Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.
16 (F)А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.
17 И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.
18 (G)На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.
19 (H)И нарече онова място Ветил[a]; а преди името на града беше Луз.
Божието неограничено знание и грижа
139 (A)За първия певец. Давидов псалом.
Господи, опитал си ме и си ме познал.
2 (B)Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч.
3 (C)Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища.
4 (D)Защото преди думата да е още на езика ми,
ето, Господи, Ти я знаеш цялата.
5 Ти си пред мен и зад мен
и си сложил върху мене ръката Си.
6 (E)Това знание е пречудно за мене;
високо е; не мога да го стигна.
7 (F)Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побегна?
8 (G)Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето,
10 и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи.
11 Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие
и светлината около мене ще стане на нощ,
12 (H)то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб,
а нощта свети като ден:
за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
12 (A)И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.
13 (B)Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.
14 (C)Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
15 (D)Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете[a] в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!
16 (E)Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.
17 (F)И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.
Надеждата за спасение
18 (G)Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.
19 (H)Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.
20 (I)Понеже творението беше подчинено на немощ[b] не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,
21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
22 (J)Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.
23 (K)И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.
24 (L)Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
Притча за житото и плевелите
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.
30 (A)Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36 Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 (A)нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия;
39 (B)неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите.
40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41 (C)Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,
42 (D)и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 (E)Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.