Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
ИСААК И ЯКОВ
Раждането на Яков и Исав
19 (A)Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаак,
20 (B)а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам и сестра на сириеца Лаван.
21 (C)И Исаак се молеше на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачена.
22 (D)А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя каза: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.
23 (E)А Господ ѝ каза:
Два народа са в утробата ти
и две племена ще се разделят от корема ти.
Едното племе ще бъде по-силно от другото;
и по-големият ще слугува на по-малкия.
24 И когато се изпълни времето ѝ да роди, ето, в утробата ѝ имаше близнаци.
25 (F)Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и го наименуваха Исав[a].
26 (G)После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исав[b]; затова бе наречен Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато тя ги роди.
27 (H)И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.
28 (I)Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Яков.
Исав продава първородството си
29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;
30 и Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял (затова той бе наречен Едом[c]).
31 Яков отвърна: Най-напред ми продай първородството си.
32 А Исав каза: Виж, аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?
33 (J)И Яков каза: Най-напред ми се закълни. И той му се закле и продаде първородството си на Яков.
34 (K)Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана, и си отиде. Така Исав презря първородството си.
Нун
105 (A)Твоето слово е светилник за краката ми
и виделина на пътеката ми.
106 (B)Заклех се и го потвърдих,
че ще държа праведните Твои постановления.
107 (C)Много съм наскърбен;
Господи, съживи ме според словото Си.
108 (D)Приеми, моля Ти се, Господи,
доброволните приноси на устата ми
и ме научи на постановленията Си.
109 (E)Животът ми е постоянно в опасност;
но аз не забравих Твоя закон.
110 (F)Нечестивите поставиха примка за мене;
но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
111 (G)Възприех Твоите свидетелства за свое наследство до века,
защото те са радост за сърцето ми.
112 (H)Приклоних сърцето си, за да върша наредбите Ти.
Винаги и до край.
Новият живот
8 (A)И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух.
2 (B)Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.
3 (C)Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
4 (D)за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.
5 (E)Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното.
6 (F)Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.
7 (G)Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;
8 (H)и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
9 (I)Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
10 Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.
11 (J)И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас.
ПРИТЧИ ЗА НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО
Притча за сеяча
13 (A)В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.
2 (B)И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега.
3 (C)И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;
4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 (D)А други паднаха на добрата земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 (E)Който има уши да слуша, нека слуша.
18 (A)А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.
19 (B)При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.
20 (C)А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 (D)корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.
22 (E)А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят[a] и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.