Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
27 (A)Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме!
2 (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си;
3 вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч,
4 сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
5 Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч;
6 а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава:
7 донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си.
8 Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам:
9 иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича;
10 а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.
11 Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък;
12 баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия.
13 А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес.
14 Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му.
15 И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова;
16 а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи;
17 и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова.
7 (A)Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“.
8 (B)Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.
9 Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,
10 (C)пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,
11 (D)защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
12 (E)Тъй че законът е свет, и заповедта света, справедлива и добра.
13 И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.
14 (F)Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
15 (G)А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.
16 Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;
17 а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
18 (H)Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
19 Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.
20 А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.