Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

^1-2 От Кореевите синове. Псалом. Песен.

Основите му^[a] са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова.

^3 (A)Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.

⁴ Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав^[b] и Вавилон; ето, филистимци и Тир с Етиопия – ще кажат: едикой си се там роди.

^5 (B)А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.

⁶ Кога се преброяват народите, Господ ще напише: едикой си там се роди.

⁷ И които пеят, и които свирят, повтарят: всичките ми извори са в тебе.

35 ^(A)Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.

^2 (B)И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;

³ да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.

^4 (C)И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)

¹⁷ Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,

¹⁸ туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

¹⁹ Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:

^20 (A)идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.

²¹ Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.

²² Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха

²³ и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.

²⁴ Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.

²⁵ Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

²⁶ Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;