Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
8 Вие, племена, благославяйте нашия Бог
и направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 (A)който поддържа в живота душата ни
и не оставя да се клатят краката ни.
10 (B)Защото Ти, Боже, си ни опитал,
изпитал си ни, както се изпитва сребро.
11 (C)Въвел си ни в мрежата,
сложил си тежък товар на гърба ни.
12 (D)Направил си да яздят хора върху главите ни;
преминахме през огън и вода;
но Ти ни изведе на богато място.
13 (E)Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния,
ще изпълня пред Теб оброците,
14 които произнесоха устните ми
и говориха устата ми в бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с тамян,
ще принеса волове и кози. (Села.)
16 (F)Елате, слушайте всички, които се боите от Бога,
и ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17 Към Него извиках с устата си;
и Той беше възвисен чрез езика ми.
18 (G)Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда,
Господ не би послушал.
19 (H)Но Бог наистина послуша,
обърна внимание на молбата ми.
20 Благословен да е Бог,
Който не отстрани от мене нито молитвата, нито Своята милост.
Потопът
7 (A)Тогава Господ каза на Ной: Влез ти и цялото ти семейство в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.
2 (B)Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;
3 също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да запазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.
4 (C)Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, което съм създал.
5 (D)И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.
6 А Ной беше на шестстотин години, когато на земята стана потопът от водата.
7 (E)И поради водите от потопа в ковчега влязоха Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.
8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята,
9 влязоха в ковчега две по две при Ной, мъжки и женски, според както Бог заповяда на Ной.
10 И след седмия ден водите на потопа заляха земята.
11 (F)В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха.
12 (G)И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
13 (H)В същия този ден в ковчега влязоха Ной и синовете му: Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите му снахи –
14 (I)те и всички животни според вида си, всичкият добитък според вида си и всички влечуги, които пълзят по земята, според вида си и всички птици според вида си, всяка птица от всякакъв вид.
15 (J)Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной.
16 (K)И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му беше заповядал; и Господ го затвори вътре.
17 (L)Четиридесет дни продължи потопът на земята; и водите придойдоха и повдигнаха ковчега, и той се издигна над земята.
18 (M)Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.
19 (N)Водите се усилваха твърде много на земята, така че бяха покрити всички високи планини, намиращи се под цялото небе.
20 Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите и планините бяха покрити.
21 (O)И всяка твар, която се движеше по земята, умря – птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята, и всеки човек.
22 От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.
23 Всичко живо, което се намираше по лицето на земята, бе изтребено – хора, добитък, животни и небесни птици; изтребени бяха от земята; останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.
24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.
Морската буря
13 И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.
14 Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 И като минахме на звет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;
17 и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.
20 И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23 (A)защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:
24 (B)Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.
25 (C)Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
26 (D)Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29 Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.
30 И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили лодката в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да се носи в морето.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.
34 (E)Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.
35 (F)И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.
36 От това всички се ободриха и ядоха и те.
37 (G)А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.