Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Проповед на апостол Петър

¹⁴ Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи:

³⁶ И тъй, нека целият дом на Израил^[a] твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“

^37 (A)Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ ³⁸ А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. ^39 (B)Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ ^40 (C)И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ ^41 (D)(E)И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.

Благодарност към Бога за избавлението

^17 (A)И ако вие наричате Отец Този, Който безпристрастно съди всекиго по делата, изживейте дните си на тази земя в страх от Бога.

^18 (B)Вие знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от предците, ¹⁹ а със скъпоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос. ²⁰ Той бе предопределен за това още преди сътворението на света, но се яви в края на времената заради вас, ^21 (C)повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата и надеждата ви да бъдат в Бога.

²² След като с послушание към истината чрез Духа^[a] сте очистили душите си за нелицемерна братска обич, обичайте се трайно един друг от чисто сърце, ^23 (D)защото сте родени отново не от тленно, а от нетленно начало, чрез живото слово на Бога, което пребъдва във вечността^[b].

Иисус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

^13 (A)В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. ¹⁴ Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило. ¹⁵ И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях. ¹⁶ Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят. ¹⁷ А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“ ¹⁸ Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“ ^19 (B)И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, ²⁰ как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха. ^21 (C)А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. ^22 (D)Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба ²³ и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. ^24 (E)Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ ^25 (F)Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. ²⁶ Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ ²⁷ И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.

²⁸ Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си. ²⁹ Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях. ³⁰ А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде. ³¹ Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях. ³² И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“

³³ В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях. ^34 (G)Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. ³⁵ А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.