Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

(Алилуия.)

114 Радвам се, че Господ чу гласа ми, молбата ми;

^2 (A)наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни.

^3 (B)Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах утеснение и скръб.

⁴ Тогава призовавах името Господне: Господи! избави душата ми.

^5 (C)Милостив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог.

^6 (D)Господ пази простодушните: аз бях изнемогнал, и Той ми помогна.

⁷ Върни се, душо моя, в твоя покой, защото Господ ти стори добро.

^8 (E)Ти избави душата ми от смърт, очите ми – от сълзи, и нозете ми – от препъване.

⁹ Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.

1 ^(A)И биде слово Господне към Иона, син Аматиев:

^2 (B)„стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене“.

³ И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне.

^4 (C)Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие.

^5 (D)Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Иона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал.

⁶ Дойде при него началникът на кораба и му рече: „защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би, Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем“.

⁷ И рекоха един другиму: „нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда“. Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Иона.

⁸ Тогава му рекоха: „кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?“

^9 (E)Той им рече: „аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата“.

¹⁰ Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: „защо направи това?“ – защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, – както той сам им бе обадил.

¹¹ И рекоха му: „какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?“ Защото морето все се вълнуваше.

¹² Тогава той им рече: „вземете ме и ме хвърлете в морето, – и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря“.

¹³ Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях.

¹⁴ Тогава извикаха към Господа и рекоха: „молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно!“

^15 (F)И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост.

¹⁶ И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.

¹⁹ И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци.

^20 (A)Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.

^21 (B)Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.

²² Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;

^23 (C)но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;

^24 (D)а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.

^25 (E)Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.

^26 (F)А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,

^27 (G)защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.

^28 (H)Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.